На 15 юни американският сенат за пореден път разшири санкциите срещу Русия. Независимо от истерията на немските политици и медии, които от половин година създават впечатлението, че никога не са вярвали в американската законодателна система и че смятат, че един единствен президент, не блестящ с особени знания, с щракване на пръсти може да превърне страна, която от няколко века е символ на свободата, в автокрация, американската система продължава да работи за съхраняване на демокрацията и фундаменталните принципи на правото, които действат в света след края на Втората световна война.

Странна изглежда реакцията на немските политици на тази новина: крайно критично по нея се изказа министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел, който в официалния сайт на немското Министерство на външните работи заяви, че «европейското енергоснабдяване е работа изключително на Европа и съвсем не е на Съединените Американски Щати!».

Става дума за съвместния проект с Русия, за който мечтаят немски бизнесмени и някои политици – прословутият газопровод „Северен поток“. Изглежда министърът на външните работи на Германия забравя, че в този случай „европейското енергоснабдяване“ означава търговия с диктатура и с фашистския кремълски режим. Дори етичните въпроси по тази сделка да бъдат оставени встрани, „Северен поток“ си остава възможност да бъде тласната Европа към тотална зависимост от Русия. Що е то газов шантаж от страна на държавата Руска Федерация, на Украйна вече й се наложи да разбере на собствен гръб. Тя успя през последните три години да се измъкне от иглата и да се освободи от опасния наркотик. Защо Германия, независимо от този съвсем актуален пример, се стреми да попадне в подобна ситуация – това е въпрос към нейните предприемачи и политици.

И друга немска партия, неуморно плюеща Америка, но оставаща съвършено сляпа за престъпленията на Русия – националистическата Алтернатива за Германия (АзГ) — показа в своето последно заседание не само емпатия по отношение на кримския народ и каквото и да е разбиране на правото като такова, но и тотален недостиг на знания по история. Един от лидерите на тази дяснопопулистка партия, Александър Гауланд, се изказа на събранието във връзка със статия на немското издание Die Welt, по следния начин: «Санкциите — това винаги не е правилно, те са политически неправилни. И те няма да върнат нито едно парченце от Крим. Крим се явява изконна руска територия и по никакъв начин не може да се върне в Украйна».

След като само за минути, преглеждайки световните икономически статистики и публикациите в медиите, може да се види, че санкциите срещу Русия вече са подействали достатъчно, не е много ясно по кой път един от „лидерите на партията“ е стигнал до мисълта, че може да нарича Крим „изконна руска територия“, която „няма начин да се върне в Украйна“. Тъй като и ние не сме историци, ще цитираме откъси от публикация на руския историк  Андрей Зубов, която той е публикувал още през 2014 година във вестник Ведомости:

„В древността и през Средновековието Кримският полуостров е бил владян от различни държави, а на неговата територия са се сменяли различни народи. Русия тогава не е съществувала, а руси и славяни са се появявали в Крим в малки количества. През XI век в Таман (сега Кубан) е съществувало Тмутараканското княжество, което е управлявано от Рюриковичите. То, очевидно е владеело част от източен Крим, и се е намирало във васална зависимост от Константинопол. Но задълбочаването в древността свидетелства по-скоро в полза на правата на Киев, отколкото на Москва. Москва тогава още не се е появила, а Киев е бил „майка на руските градове“, и именно там е било седалището на Рюриковичите.

След това Византия е владяла Крим, после монголите, Златната орда. През втората половина на ХІІІ век Византия предава южното крайбрежие на генуезците, които създават Готското капитанство. През лятото на 1475 година Крим е покорен от Османската империя. В степната част на полуострова и в Приазовието османците запазват васалното Кримско ханство, а южното крайбрежие включват в своите владения. По това време населението на Крим е изключително пъстро – там са останали немалко гърци, италианци, арменци, евреи, славяни. Степното население е било предимно монголоидно, а планинското и приморското – европеидно. Език за общуване между различни нации постепенно става кримскотатарският. На полуострова рамо до рамо живеят мюсюлмани, християни от различни вероизповедания, юдеи. Но този удивителен свят не е бил руски до април 1783 година.

Именно тогава Крим е присъединен към Руската империя. Превземането на Кримското ханство от Русия е било кърваво. Заради емигрирането в единоверната Турция и жестокостите на новата власт, в края на ХVІІІ век коренното население на Крим намалява 5 пъти. Княз Потьомкин, разбирайки по този начин полученото от Русия според Кючук-Кайнарджийския договор с Турция от 1774 г. право на защита на единоверците в Крим,  насилствено преселва кримските християни в земите на северното Черноморие. Много от тях приемат исляма, за да избегнат депортация…

Руското управление на Крим не е било благодеяние за коренното население. Мюсюлманските общини са лишени от собственост над водата и земята, която минава в ръцете на руските дворяни или държава. От стопани, местните жители стават арендатори. За 100 години руска власт, от Екатерина II до Александър II включително, от Крим са си заминали около 900 000 мюсюлмани. На тяхно място пристигат християни – гърци, българи, арменци. От Русия, Германия и Австрия пристигат немски колонизатори. Помещчиците преселват на опустелите земи украински земеделци и руски мужици…

Освен всичко останало, трябва да имаме предвид, че Руската империя от XVIII-XIX век и днешна Русия – това не е една и съща държава. В империята е влизала не само днешната територия на РФ, но и голяма част от територията на Украйна, Беларус, Казахстан, Кавказ, Балтийските държави, дори Полша и Финландия. И всички народи са усвоявали земята на Крим, поливали я с пот и кръв. Нима по време на Кримската война през 1853-1856 година е имало малко украинци, беларуси, грузинци, остзейски немци, поляци в руската армия?

Руската империя е била страна на много народи, и днешната РФ едва ли може да претендира за някакви земи само на основание, че те някога са били част от империята на Романовите. Болшевиките се отказаха от приемственост с Руската империя, обявиха, че строят нова държава на работниците и селяните, разделиха завоюваното от тях пространство на няколко формално независими държави, обединени в уж доброволен съюз…

Границите между тях, колкото и условни да бяха в СССР, след неговото разпадане бяха потвърдени от международни договори и провъзгласяването на независимостта на РФ през декември 1991 г. Признатите в цял свят Беловежки споразумения, Договорът за дружба, сътрудничество и партньорство (т.нар. Голям договор) между РФ и Украйна от 1997 г., определиха границите и поставиха Крим в Украйна. Що се отнася за формалните години на владеене, то Руската империя, както и Османската – това е различен свят. Но дори и в него, Османската империя е владяла Крим три века, а Руската — 134 години. РСФСР, за чийто продължител се обяви РФ, е владяла Крим от 1920 до 1954 г., 34 години, а Украинска ССР и днешна Украйна — 60 години (от 1954 до 2014 г.)…“

Пълния текст на статията може да намерите по линка: «Андрей Зубов: Крим наш?»

Що се отнася до правния статут на Крим и  многобройните договори, в които е гарантирана териториалната цялост на Украйна, и по които Русия е неизменно един от гарантите, то може да изброим следните международни договори, чиито условия Русия наруши през март 2014 година, като окупира и анексира Крим:

• Хелзинският заключителен акт на СССЕ
• чл. 5 от Споразумението за създаване на Общност на Независимите Държави (1991)
• т. 2 от Будапещкия меморандум за гаранциите във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространяване на ядрено оръжие (1994)
• чл. 2 от Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската Федерация (1997)
• Договора за украино-руската държавна граница (2003).

Немските политици не само честичко повтарят тезисите на руската пропаганда, без да си направят труда да вникнат в темата, но и директно нарушават украинското законодателство: още през март тази година представители на немската партия Die Linke, и дори от управляващата партия CDU, посетиха анексирания Крим, което донесе на един от тях — Вили Вимер — петгодишна забрана за влизане в Украйна.

За да бъде разбран по-добре проблема, ни се иска да призовем за вниманието и на немските журналисти, които в статиите си твърдят, че Крим е бил «подарен» на Украйна. Това отново е само отглас на кремълската пропаганда, защото Крим наистина е прехвърлен от РСФСР в състава на УССР през  1954 година, но е имало и обратен трансфер на територии. През 1925 година от съветска Украйна са отнети териториите на Източен Донбас и Таганрог и са прехвърлени в съветска Русия.  В замяна украинското съветско ръководство е разчитало да получи населените с украинци земи на Белгородска област и Източна Слобожанщина – само, че надеждите му за справедлив обмен се оказват напразни. При това самият Крим, след депортацията на неговото коренно население, която е преминала на няколко етапа в течение на 1941-1944 години, през 1954 година е бил съвършено, както обичат да казват немците, kaputt. Във всеки случай този разсрочен във времето обмен не може да се нарече „подарък”.

Ако започнем да игнорираме и да поставяме под въпрос международните договори и закони, които действат след свършването на Втората световна война, то докъде ще стигнем? Германия може утре да организира референдум за Кьонигсберг? Защото за разлика от уж „изконно руския“ Крим, Кьонигсберг действително е изконна немска територия. Наистина ли искаме да излезем на този плъзгав лед или все пак ще подкрепим тези, които все още се стараят да спазват фундаменталните принципи на международното право?

Автор:  Irina Schlegel, специално за сайта на международната разследваща общност InformNapalm. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. (Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0).

За да получавате информация за новите ни разследвания, присъединете се към InformNapalm във Фейсбук и Туитър