Всяко затишие в хибридната война е временно. Тя затова е хибридна – защото нейните ръководители не обявяват агресията си и атакуват внезапно, от неочаквани ъгли, и се опитват отново и отново да поставят непокорния враг на колене. Претърпяла поражение в първата схватка, отстъпвайки по всички фронтове, Русия не губи надежда да получи Украйна. И за това има не много трудни пътища: докато Украйна се бореше за газ, въглища, ядрена енергия, технологична независимост, държавата продължава системно да се проваля по много въпроси отнасящи се до информационната и политическа сигурност.

Скандалите между кулите на Кремъл, в резултат на които на практика прекрати съществуването си проектът «Шалтай-Болтай», извади на бял свят отдавна известната на професионалистите информация за това, че целият едър руски IT-бизнес е тясно свързан с ФСБ. Много пъти е повдиган въпросът за «ВКонтакте», «Однокласники», холдинга Mail.ru като цяло и за ред други руски сървъри, които украинците продължават да ползват масово.

Разбира се, за Mail.ru всичко е отдавна известно, предвид това, че реалният собственик на Mail.ru Group е Алишер Усманов, един от най-верните приятели в портфейла на Путин, получил лично от неговите ръци наградата «За благотворителност» (и не една, и не само за Путин). За Mail.ru и ролята на сървъра в Украйна се говори отдавна, и рано или късно пътят му в тази страна ще приключи с прогонване и забрана.

Но наред с този мразен холдинг, съществува и друг, дори по-опасен агент на руското влияние в Украйна, за който почти не се говори. Точно за това той е още по-опасен. Става въпрос за октопод с колосални и непрозрачни ресурси, напълно контролиран от руското правителство. Неговите пипала обхващат всички сфери на дейност в интернет – от пощата и плащанията, до свободното време и превоза на товари, а едновременно с това прапагандира руски ценности и избутва украинските граждани и дори медиите в меките обятия на Русия. Този октопод е „Яндекс”, и той е тука. В това неголямо разследване ще докажем три тези:

1. «Яндекс» е напълно под контрола на Кремъл.
2. Групата «Яндекс» води скъпа и икономически неоправдана експанзия в Украйна.
3. Експанзията на «Яндекс» в Украйна е сред най-сериозните заплахи за националната сигурност, дори в сравнение с руските социални мрежи.

Предварително молим за извинение за многобройните линкове към руски източници.

1. «Яндекс»  като путински офис

Започваме с най-обикновеното. Не е необходимо да си привърженик на теориите на конспирацията, за да докажеш пълната зависимост на «Яндекс» от Кремъл. За това са напълно достатъчни откритите източници. Фактите говорят сами.

«Яндекс» – е дружество с ограничена отговорност, чийто 100%-ов от което принадлежи на акционерното дружество Yandex N.V. (Холандия). В акционерното дружество има два вида акции – А и В. Акциите от вид В дават 10 пъти повече гласове, с тяхна помощ се управлява компанията. Тази система, целяща защита на компанията от рейдерски атаки, е създадена от основателите на «Яндекс» Аркадий Воложи и Иля Сегалович по времето, когато «Яндекс» смята за най-голямата заплаха за себе си руската държава, с присъщите й мили похвати на нощен крадец.

От тогава много неща са променени. В момента «Яндекс» е приказно богата корпорация, в която главен собственик е руската държава, притежаваща ключовата златна акция. През 2009 година «Яндекс» продаде за 1 евро държавната Сбербанка на Русия една „златна акция”, която дава широки пълномощия по контрола на пакета акции на предприятието. От август 2009 година всеки акционер, купил повече от 25% от уставния капитал или гласовете в компанията, е длъжен през съвета на директорите да поиска от Сбербанка разрешение за притежаването на такъв дял. Това означава, че несговорчив акционер, който би могъл изведнъж да реши да спори с ФСБ, или още по-страшно – да не изпълнява заповедите на Путин, дори не може да прехвърли своя пакет акции на друг собственик, а ще бъде принуден да ги притежава под козирката, или да приключи като Вороненков.

Но това е едната страна на историята. Основното е в това, че най-важната част от структурата на «Яндекс» е заета от «Яндекс. Пари». Тази система за разплащане на 75% принадлежи на все същата Сбербанка на Русия. В Украйна тя не работи, но не, защото не й се иска, а защото е блокирана от Националната банка на Украйна.

Ако се прибави към тези два лоста и всемогъщото в Русия ФСБ, то ще получим напълно послушна на Кремъл корпорация по ключови въпроси. Най-доброто доказателство е доказателството за действията – като цяло по отношение на затягането на редиците в Русия, «Яндекс» все по-тясно се обвързва с Кремъл. През март тази година по цяла Русия се проведоха инициирани от Навални митинги срещу Медведев и срещу властта като цяло. Специалните служби успяха да затворят устата на печатните медии и телевизиите, но в интернет се зашумя. Как реагира «Яндекс»? С мълчание. Новините за митингите не попаднаха в публикациите, където по-важни се оказаха поредните послания на Путин и неговите видения, както и новините за добра реколта и отлично време.

Към «Яндекс» бяха отправени строги критики от страна на руски опозиционери, а отговорите на компанията се оказаха крайно несвързани. Впрочем, всичко е достатъчно ясно. Особено като си припомним, че през януари 2017 година същият «Яндекс» по собствено решение започна да блокира сметките на опозиционери. И тук не е важна ролята на Навални в кремълския сценарий: при всички случаи ролята на „Яндекс” в него е „Вечерята е сервирана”.

1. «Яндекс», без да жали средства навлиза в Украйна

Системата, която би позволила на «Яндекс» да пребори технологично по-развития и богат Google и да го измести от страната, стои дори не върху три кита, а само върху два: политически чадър (например в Китай не позволяват на Google да се развие, и се появява Baidoo – а в Русия антизападните напъни на Кремъл пораждат ниша за съществуването на «Яндекс») и най-важното – изобилието от „спомагателни услуги”, които плътно обграждат потребителя и създават около него «Яндекс»-инфраструктура. Поща, Навигатор, Карти, Пари, Работа, Новини, Браузер – и ползвателят отплава към «Яндекса». В него е толкова удобно! След като спечели ползвателя, основните си приходи «Яндекс» получава от Пари, Маркет и Директ.

Мениджърите на «Яндекс», с присъщата за руснаците наглост, наскоро съобщиха, че са готови да заграбят дела на Google в която и да е страна. Така е, ама не съвсем. Не във всяка страна може да дойде «Яндекс». Да се обкръжи чужденецът с мрежа от услуги е много скъпо. В Украйна проникването на «Яндекс» е доста по-евтино: там има достатъчно рускоезични граждани, и независимо от предимствата на Google, преди войната «Яндекс» държеше повече от една трета от дела на търсачките. А какво се промени след началото на войната? Ами нищо. «Яндекс» не изпита никакви притеснения и се чувства отлично. Нещо повече – от 2016-а активно покорява украинския пазар.

Всичко започна през миналото лято, когато «Яндекс» с тиха стъпка се прокрадна във «Фейсбук» и пристъпи към разширяване на прозореца на Овертон, разказвайки за многобройните си предимства и за плановете си за развитие в Украйна. Оказа се, че украинците, кой знае защо, търпят това, а на някои даже им харесва. После, във вече разширения прозорец «Яндекс» промъкна нова услуга такси, и заля градовете на Украйна с емблемата си. Появиха се и нови интересни предложения за партньорство с медиите. «Яндекс.Директ» активизира търсенето на клиенти. Започнаха да се появяват и външни реклами.

Като цяло разходите по експанзията на «Яндекс» в Украйна са от порядъка на десетки милиони. Само в едно такси в момента «Яндекс» компенсира водачите с по 20 и повече гривни за повикване (вече е свръхразход) и не жали пари за маркетинг. Разходните бюджети на «Яндекса» за подобни мероприятия вероятно надхвърлят стотици милиони гривни.

Откъде идват парите? Да си представим за малко, че собствениците на «Яндекс» са бизнесмени и са дошли в Украйна за бизнес. Има агресия на Русия срещу Украйна. Има ответна реакция от страна на Украйна – санкции, обиски. Във всеки момент бизнесът може да бъде забранен. Във всеки момент Путин може да започне гореща война. В самата Русия силоваците могат да ги погнат за правене на бизнес във вражеска държава. Инвестициите в Украйна се качват на трупчета във всеки от тези случаи. Вероятността от успех е КРАЙНО СЛАБА. Какво правят стопаните на «Яндекс»? Влагат в развиването на украинския си офис милиони! Това в Русия е възможно само в един случай. Кога руският бизнес не жали пари? Когато парите са държавни.

1. Защо му е на «Яндекс» Украйна? Предпутинска подготовка

«Яндекс» много добре се престори на «политически независима организация». Така добре, както и ред «руски опозиционери» се преструват на «украински патриоти». Мениджърите на «Яндекс» твърдят, че са «независима компания, транснационална компания». По-рано говореха по съвсем различен начин. Основателят на «Яндекс» Иля Сегалович абсолютно ясно каза: «Яндекс» е руска компания. А че тя има услуги на украински език – това е военна хитрост. В повече идва цитатът от разработчика на «Яндекс»: «Ние сме готови да превземем всяка страна, но в момента това е неоправдано». А защо тогава на украинците е оказана тази чест? Защо е оправдано да бъде превзет техния пазар? Ето защо.

«Яндекс» притежава широки възможности да влияе в Украйна.

Манипулации с новинарските емисии. За милиони читатели на «Яндекс» горе са показани пет новини. Само пет. Те определят дневният ред в живота на страната, най-важното. Кое е най-важно за украинците сега? Ами ето:

Добре, да кажем, че това е някаква грешка. Дебилен путински брътвеж, руски изплискване на сокове, холокостки скандали в Киев, терористичният акт в Питер – това ли са най-важните новини за украинците?  Да речем, че това е на руски език. Превключваме на украински.

Каква изненада! А всъщност изобщо не е. «Яндекс» подлагаше, подлага и ще продължава да подлага украинците на внимателно сдъвкани и филтрирани през хранопровода на руската пропаганда новини. Отчитайки аудиторията в една трета от страната (виж инфографиката), това е по-лошо от който и да е телевизионен канал. При това руските тв канали са забранени в Украйна, а „Яндекс“ не беше.

Следващото интересно нещо, което може да върши «Яндекс» за руското правителство е неоценимата помощ в шпионажа. В момента сред украинците битува мнението, че картите и навигацията в «Яндекс» са отлични. Не по-малко отлична в «Яндекс» е Пощата, а в добавка – мониторингът на търсенията и връзката им с акаунтите на ползвателя. Ето, например, виждаме, че възрастната Оксана Иваненко наскоро е написала писмо на брат си и разказала как нейният син служи в украинската армия («глупачето»), къде са го изпращали, какво се е случвало там, с кого е служи там. Виждаме още, че чиновникът Федор Петренко се интересува от часовници Ulysse Nardin, често търси някаква военна техника, и често ходи в «Укроборонпром». Много неща виждаме, ако ние сме «Яндекс» в Украйна. И предаваме където трябва.

Това не ви е «ВКонтакте» и «Одноклассники» с техните епизодични снимки и геолокации със сълзливи статуси. Това повече прилича на всевиждащото око на властелина на мрака. И половинчатата забрана, приета от правителството през 2015 година да не се използват неукраински пощенски сървъри (само за чиновниците! само на работа!), не спасява никого. Защото най-интересното е в частната кореспонденция, геотаргета и историята на търсенията.

И накрая: «Яндекс» не само осъществява всичко това в Украйна. Той освен това и печели и включва в системата си и украински бизнесмени и медии. Системата «Яндекс.Директ» посредничи между рекламодатели и интернет-медии, и е основен източник на доходи за компанията. Освен това, търсачките могат да публикуват новини в своите издания и да сключват договори с медията. «Яндекс» вече е включил някои медии в пакета си за сътрудничество, както на времето това правеше „Укр.Нет“: някои от най-патриотичните украински медии получават до 20% от прегледите си от «Яндекс»! След това вземат реклама от украински рекламодатели, и парите отново отиват в «Яндекс». Украински пари. Остатъкът се харчи за снаряди на терористичните «Градове». Това не е преувеличение: «Яндекс» и неговите акционери плащат данъци в Русия.

Безрадостнаа картина. По-нататъшна експанзия на «Яндекс» в Украйна може да се счита като бомба с часовников механизъм, която в точният момент може или да разтърси тълпата («Долу хунтата! Народът иска дружба с Русия!»), или да спре вълната («Спокойствие, проруските движения във властта – това е нормално»). А в промеждутъците ще създава тихо необходимият на Путин информационен фон, ще шпионира и ще печели.

Уви, да се попречи на процеса не е толкова лесно. В Украйна няма система, която да блокира приложенията, търсенето в интернет, използването на браузърите. Единственото, което може да пресече плановете на «Яндекс», – е включването в санкционния списък. Ако «Яндекс» не може да търгува в Украйна, не може да сключва договори с украински фирми (и да взема реклами, да се рекламира и да наема персонал…), ако в офиса му непрекъснато тропат ботушите на украинските силоваци с пагони във всички цветове и размери, ако започнат да го гонят и осмиват – това ще направи експанзията толкова скъпа, че дори на Путин няма да му достигнат пари.