На 9 ноември полските граничари задържаха известният активист, политик, участник в руско-украинската война Игор Мазур – „Тополя“. Арестът е извършен по искане на Следствения комитет на Руската Федерация, който е подал Мазур за международно издирване. Полски съд ще прецени дали ще екстрадира Мазур в Русия. Арестът на „Тополя“ предизвика бурна реакция в Украйна, в която той е сред символите на борбата на страната за независимост и суверенитет. Екстрадирането му в Русия означава той да бъде хвърлен в мазетата на ФСБ и подложен на жестоки мъчения. 

Превръщането на международните правни институции в средство за провокации срещу украинците, репресиране на украинските патриоти и дискредитирането на Украйна на международната сцена са част от информационно-психологическата война срещу Украйна и целят нейното отслабване – коментират експерти.
На 20 юли в Италия по подобен поръчков начин беше осъден на 20 години затвор украинският военнослужещ Виталий Маркив, без по делото да са приложени никакви доказателства за вина. Докато заловени от италианската полиция неонацисти, воювали като наемници за окупационните сили в Донбас и набирали хора и оръжие, получиха присъди между 2 и 3 години при наличието на неоспорими доказателства.

Защо поляците задържаха Игор Мазур

Мазур е арестуван заради червена бюлетина в Интерпол, по искане на Руската Федерация докато е пресичал украинско-полската граница, за да присъства на официално мероприятие в Полша по покана на представители на Сейма и на общественици.

Създаденото към Следствения комитет на Руската Федерация през 2014 година „специално подразделение по разследване на престъпления от международен характер, извършени в Украйна“ е включило Игор Мазур в списъка с обвиняеми по дело, наречено „за факти и престъпления по отношение на украински и руски граждани на територията на Украйна“. Заедно с Бобрович, Ярош, Корчински, братята Тягнибок и други, Мазур е обвиняем по наказателни дела.

Русия обвинява Игор Мазур и в участие в Първата Чеченска война (1994-1996 г.) против федералните сили. По същото обвинение през 2014 година бяха задържани от Русия и осъдени от Върховния съд на Чечня Микола Карпюк и Станислав Клих. Въпреки, че отрекоха вината си и твърдяха, че не са били никога в Чечня, получиха присъди от 22.5 за Карпюк и 20 години за Клих. Двамата бяха освободени в рамките на състоялия се обмен на затворници между Русия и Украйна на 7 септември 2019 година. В следствие на претърпяните мъчения по време на следствения арест и в затвора Станислав Клих е с разбито здраве и психични проблеми. По същото дело в списъка си руснаците са включили и бившия премиер на Украйна Арсен Яценюк, който също отрича участието си във войната, и още няколко представителя на украинската организация УНА-УНСО, които не крият участието си във военните действия срещу руските войски. При това Интерпол вече е отказвал на Руската Федерация да обяви за издирване Яценюк, признавайки претенциите й за политически мотивирани.

Как Интерпол се превръща в съучастник на диктатори за разчистване на политическите им опоненти

Вътрешният статут на Интерпол не позволява издирването на лица по политически причини. Създадена като организация за международно сътрудничество на полицейските органи в различни страни в борбата с криминалната престъпност, Интерпол е включила в правилника си член, според който е „Строго забранено е за организацията да предприема каквато и да е намеса или дейност в политически, военен, религиозен или расов характер.“

Още през 2011 година групи разследващи журналисти и наблюдаващи експерти предупреждават, че всяко второ запитване в Интерпол идва от корумпирани режими, а фиктивни заповеди за задържане превръщат Интерпол в неволен помагач на различни деспоти. През 2011 28% от молбите са били изпратени от страни, които не допускат никакви граждански права (според индекса на „Фрийдъм хаус”), а половината от запитванията са постъпили от страни, които правозащитната организация „Трансперанси интернешънъл“ класифицира като „много корумпирани“. Разследване на германските телевизии NDR и WDR и на вестник „Зюддойче Цайтунг“ показва, че корумпирани и авторитарни държави злоупотребяват с дейността на Интерпол – под предлог, че издирват престъпници, те използват възможностите на международната полицейска организация за разправа със свои политически противници и дисиденти.
При това последиците от политическите поръчки за издирване чрез Интерпол могат да бъдат фатални за задържаните.

„Една от най-лошите черти на новата Студена война е агресивността, с която руската държава превърна институциите на откритостта в оръжие срещу Запада, като същевременно не позволява на опонентите си да използват същите институции у дома.
Всяка страна на демократичния живот – от свободата на словото до независимостта на гражданското общество, бяха манипулирани като част от стратегията на Кремъл за информационна война. Същото се случва и със западните правосъдни системи. Върховенството на закона не се отнася за Русия, особено когато са заложени интересите на управляващия елит. Съдилищата работят като филиали на властта на Владимир Путин, като признават за виновни и осъждат по команда неговите противници.“ – коментира Дейвид Кларк, директор на базираната в Лондон фондация „Русия“ в статия за в. „Файненшъл таймс“, публикувана от Клуб „Z“.