На 27 юни 2020 г., демократичната общност на Чехия отбелязва 70-годишнината от смъртта на Милада Хоракова (1901–1950), екзекутирана по време на политическите процеси, протичащи в Чехословакия в първите години след идването на комунистите на власт (1948–1953). Хоракова е единствената жена, осъдена на смърт. Нейната последователна позиция и отказът и да прави компромиси пред човеконенавистния режим я превръщат в символ на съпротивата срещу тиранията на комунистическата партия. В наши дни, когато тенденциите към пълзящ авторитаризъм нарастват в много европейски страни, е уместно да си спомним тази изключителна фигура в историята на Чешката република.

Биография

Милада Кралова в университета

Милада Хоракова (Milada Horáková, моминска фамилия Кралова) е родена на 25 декември 1901 г. в чешкия град Краловск-Виногради (от 1922 г. е част от Прага). За първи път пострадва заради политическите си убеждения още по време на Австро-Унгарската империя – постъпва в реална гимназия, но е изгонена заради участието си в антивоенни демонстрации на 1 май 1918 г. На младата ученичка е разрешено да се премести в друга гимназия, която успешно завършва през 1921 година. След като получава гимназиална диплома, Хоракова постъпва в Правния факултет на Карловия университет в Прага. През 1923 г. тя се разболява от скарлатина, и е принудена да прекъсне обучението си, но успява да преодолее коварната болест. Връща се към следването, дипломира се и защитава докторантура през 1926 г. В университета среща първата си любов – селскостопанския икономист и бъдещ програмен директор на Чехословашкото радио Богуслав Хорак, за когото се омъжва на 15 февруари 1927 г. (през 1933 г. се ражда дъщеря им Яна).

Франтишка Пламинкова

След като завършва образованието си, Хоракова започва работа в Централното социално управление на град Прага. Преломен момент в живота й е запознанството й с Франтишка Пламинкова, основателка на Женския национален съвет, най-забележимата организация на движението за еманципация на жените през 20-те и 30-те години на миналия век. След като се присъединява към организацията, Хоракова скоро става една от водещите фигури в нея и активен защитник на правата на жените – тя често е техен защитник в съда. Член е и на Чешката народно-социална партия и на редица социални асоциации, включително Чехословашкия Червен кръст. Посещава Великобритания, Франция и СССР; свободно владее английски, френски и немски език. Работи активно в областта на законодателното изравняване на правата на жените – участва в създаването на нов Граждански кодекс в частта му за семейството и равенството на жените, като се занимава с въпроси на социалната справедливост, социалната защита и сигурността.

През 1939 г., след анексирането на Судетите от хитлерова Германия, на Милада Хоракова като омъжена жена се налага да напусне държавната служба, за да освободи място за онези, които са принудени да напуснат окупираните територии. Скоро след това хитлеристите окупират цялата Чехия, създавайки псевдодържавата „Протекторат на Бохемия и Моравия“. Хоракова се присъединява към организациите за съпротива Комитетът за петиции „Оставаме верни“ и „Политически център“. Тя търси нови нелегални работници, осигурява тайни квартири и получава разузнавателна информация.

На 2 август 1940 г. Милада Хоракова и съпругът й са арестувани от Гестапо и двамата са подложени на жесток разпит. Първо е държана в пражкия затвор в Панкрака, след това е преместена Терезин, където Милада отново се среща с Пламинкова (по-късно екзекутирана). След Терезин е в ареста първо в Лайпциг, а след това в Дрезден, където през 1944 г. се явява в съда. Интересен факт – Хоракова, която свободно владее немски език, се защитава сама. Прокурорите искат смъртно наказание, но съдът определя присъда от осем години затвор.

След освобождаването и от затвора в Мюнхен от американската армия през 1945 г. Хоракова се завръща в Прага, където отново се среща със съпруга си, който оцелява в т. нар. «Марш на смъртта». Възстановява Националното движение на жените и участва активно в обществения живот (например става съпредседател на Съюза на освободените политически затворници). Хоракова се включва в ръководството на обновената Чешка народна социална партия и получава депутатски мандат във Временното национално събрание. През 1946 г. тя е избрана и в постоянното Народно събрание, става член на комисиите по външни работи и конституционно право. Заедно с колежките си от Съвета на жените през 1947 г. тя създава женското списание Vlasta, което се издава и досега. Заради критичната си позиция в сферата на социалните въпроси, икономиката и външната политика, Хоракова е под наблюдение от страна на STB (Държавна сигурност, аналог на съветското КГБ), която вече е под контрола на комунистите.

След комунистическия преврат от 25 февруари 1948 г., за който официалната пропаганда през следващите няколко десетилетия използва името „Победен февруари“, Милада Хоракова е лишена от всичките си публични длъжности (включително, вероятно показно, и от онези, които никога не е заемала). Въпреки това, за разлика от бившите си колеги по обществена работа, които след идването на власт на комунистите заемат позицията „моята къща е на края“, Хоракова продължава да действа, опитвайки се да докаже на широката общественост, че новото правителство не е нито социалистическо, нито работническо и изобщо не защитава интересите на трудещите се, а е най-обикновена диктатура на една партия. Когато борбата се оказва безполезна, през март 1948 г. Хоракова демонстративно се отказва от депутатския си мандат. Въпреки, че има възможност да напусне Чехословакия, тя решава да остане, продължава политическата си дейност срещу комунистите, поддържа контакт с политици в изгнание и помага на хората, които искат да емигрират.

Процесът

Милада Хоракова в съда

През септември 1949 г. Милада Хоракова е арестувана от чехословашката служба за държавна сигурност STB. След многобройни разпити и изтезания, Хоракова стана централната фигура в инсенировка в съветски стил и образуваното по преки указания на президента Клемент Готвалд наказателно дело по обвинение в държавна измяна, в което на нея й отреждат ролята на лидер на измислена нелегална група, наречена „Директория“. В съдебния процес срещу нея и още дванадесет обвиняеми значителна роля изиграват съветските консултанти, от които са взаимствани методите за водене на разпит и постановъчните сценарии. Публичните изслушвания по делото са заснети с пропагандна цел. Тези исторически кадри ни дават възможност да видим изказванията на самата Хоракова в съдебната зала, където тя открито защитава своите идеали и идеите на президентите Бенеш и Масарик. Процесът продължава осем дни, а четирима от обвиняемите, включително Хоракова, са осъдени на смърт чрез обесване, други четирима на доживотен затвор, а останалите на продължителни присъди от 20 до 28 години.

Заключителната реч на Милада Хоракова в съда

Убийство чрез съд

„Народна резолюция“ с искане за най-тежко наказание за всички подсъдими

По време на процеса в съдебната зала носят чували с обръщения с подписите на хиляди хора, каито уж настоявали за най-тежкото наказание на обвиняемите. Тези акции, със съдействието на съветските консултанти, са организирани от заводските комитети на КПЧ, „народната милиция“ и улични комитети.  Обикновените хора, които помнят републиката на Масарик и Бенеш, често подписват подобни резолюции само от страх за себе си и децата си.
В същото време присъдата предизвика огромна вълна на солидарност в света – изтъкнати политици, учени и културни дейци призоват властите на Чехословакия да се откажат от екзекуцията на Милада Горакова, позовавайки се в частност на факта, че никога досега в Чехословакия жена не е осъждана на такова наказание, че дори нацистите, които отначало също са възнамерявали да осъдят Гораков на смърт, по-късно са решили да смекчат присъдата. Широка разгласа получава телеграмата на Алберт Айнщайн, в която той отправя петиция към тогавашния „работнически“ президент К. Готвалд, да помилва Горакова и другите затворници със смъртни наказания. Уинстън Чърчил също взема отношение: „Напълно споделям мъката и негодуването, които изпитвате при бруталните съдебни убийства в Чехословакия …“.

Телеграма Альберта Ейнштейна з клопотанням про помилування всіх засуджених до смертної кари

Самата Милада Хоракова отказа да проси помилване, но дъщеря й и адвокатът го правят. Въпреки това, и въпреки застъпничеството на множество международни авторитети, президентът Готвалд подписва всички смъртни присъди, официално по препоръка на министъра на правосъдието.

Бидейки дълбоко религиозна личност – християнка от евангелската вяра – Милада Хоракова не се предава и не губи сила на духа до последните дни от живота си. Ето какво пише в последното си писмо, написано в килията на смъртниците няколко часа преди екзекуцията си:

«…Аз съм напълно спокойна и готова … Не съм безпомощна и не съм отчаяна – не се преструвам, вътре в мен всичко е толкова спокойно, защото съвестта ми е чиста … Повтарям отново – новият живот, който наближава, ме прави изненадващо примирена. Моята музика приключи – завесата вече се спуска, но започва ново пиеса. Нека в нея има само победител и победоносен герой – да няма повече трагедии! ..Аз съм смирена и отдадена на Божията воля, Той е наредил това изпитание за мене и аз преминавам през него с единственото желание – да се подчиня на Божиите закони и да запазя честното си човешко име. Не плачете, не тъгувайте силно – за мене така е по-добре, отколкото да умирам постепенно. Сърцето ми не би издържало на дълъг плен. А така – ще полетя към нивите и ливадите, над склоновете и езерцата, в планините и долините. Нищо няма да ме връзва, а дотогава – този покой и мир… Птиците вече се събуждат – започва да се зазорява. Отивам с вдигната глава – трябва да умееш и да губиш. Това не е срамно. Дори врагът не губи уважението си, ако е искрен и честен. В борбата се загива, но какво е животът, ако не борба? Бъдете здрави! Само и само ваша Милада».

Смъртната присъда на Милада Хоракова е изпълнена чрез обесване в двора на пражкия затвор Панкрац на 27 юни 1950 г. в 17:35 ч. В затвора в Панкрац използват примитивен метод за обесване чрез продължително удушаване без традиционната примка. На осъдения надявали примка, а палачът го дърпал с въже за завързаните крака. Хоракова се задушава почти петнадесет минути след началото на екзекуцията.

Последните думи на Милада Хоракова:

«Аз умирам, умирам, загубих тази битка, отивам си с чест. Обичам тази страна, обичам този народ, градете неговото процъфтяване. Отивам си без да изпитвам към вас омраза. Пожелавам същото и на вас, наистина ви го желая…»

 

Реабилитация и памет

Тялото на Милада Хоракова е изгорено, урната с пепелта не е дадена на семейството й, а мястото на погребването й и досега не е установено. По онова време обичайната практика е урните с пепелта на жертвте на политическите репресии да бъдат връщани в затвора в Панкрац, където комунистическата власт ги скрива от обществеността, вероятно от страх, че погребението може да се превърне в демонстрация срещу режима. През 60-те години на миналия век, когато в склада вече имало твърде много урни, те са били разпределени на различни гробища на малки партиди. Някои урни, с праха на политически затворници, са умишлено унищожени, с оправданието, че „техните съучастници живеят в САЩ на свобода“.

Символичният гроб на Милада Хоракова във Вишеград в Прага

През 90-те години на миналия век на гробището Вишеград в Прага, където са погребани видни личности на чешката история и култура, се появи символичен гроб на Милада Хоракова, където са погребани видни личности от чешката история и култура. На паметника има надпис, в почит на „всички жертви и противници на тоталитарните режими“.

На 3 юни 1968 г. по време на Пражката пролет присъдата на Милада Хоракова е отменена от Върховния съд на Чехословашката социалистическа република за незаконосъобразност. Пълната й реабилитация обаче се случва едва през 1990 г., след „Кадифената революция“. През 1991 г. президентът на ЧСФР Вацлав Хавел посмъртно награждава Хоракова с ордена „Томаш Гариг Масарик“ 1-ва степен.

През 2004 г. датата на убийството на Милада Горакова, 27 юни, е обявена за Ден за възпоменание на жертвите на комунистическия режим. Решението е взето въпреки значителното противопоставяне от страна на Комунистическата партия на Бохемия и Моравия, наследник на КПЧ. Тази партия, която още не се е очистила от миналото си, традиционно се опитва да премълчи, омаловажи и тенденциозно да изопачи темата за Милада Хоракова и политическите репресии на комунистите като цяло. Тогавашната депутатка на Камарата на представителите Итка Грунтова, избрана от КПБМ, предложи датата се преименува на „Ден на възпоменание на студената война“, тъй като тя, като историк, считала термина „комунистически режим“ за неправилен. Според нея Милада Хоракова е била екзекутирана не по политическо нареждане на КПЧ, а в резултат на „съдебна грешка“. Друга бивша депутатка от КПБМ Марта Семелова, известна освен останалото с това, че счита окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор през 1968 г. за „приятелска международна помощ“, неведнъж се е изказвала, че присъдата на Милада Хоракова е била справедлива, след като тя сама е признала деянията си без никакъв външен натиск. За тези изявления Семелова, която е учител по образование, през миналата година беше изключена от надзорните съвети на четири образователни институции, чийто собственик е общината в Прага.

„Роботническата прокурорка“ Людмила Брожова-Поледнова по време на процеса срещу Милада Хоракова

Людмила Брожова-Поледнова в последните години от живота си

На 11 септември 2008 г. Людмила Брожова-Поледнова  –  единственият останал жив участник в процеса срещу Милада Хоракова, беше осъдена от Пражкия върховен съд на безусловна присъда от 6 години затвор за участие в убийство. На 21 декември 2010 г. президентът на Чешката република Вацлав Клаус помилва Брожова-Поледнова, „вземайки предвид възрастта на осъдата, факта, че е излежала част от присъдата си и лошото й здраве“. Самата бивша „работническа прокуратура“, която почина през 2015 г. на 93-годишна възраст, изглежда така и не разбра защо е наказана, обяснявайки действията си с „просто правех това, което искаха началниците“ и твърдейки, че не вижда вината си. „Слушайте, когато някой ви даде папка, а в нея пише за оръжия и за още не знам какви неща … бях начинаеща и бях напълно уплашена – какво е това ужасно престъпление? Милада Хоракова, от друга страна, беше юрист и може би сте чували какво каза по време на съдебното заседание. Аз на нейно място първо бих казала, че това, в което ме обвиняват, не е вярно. А тя си призна“, – каза Брожова-Поледнова в интервю за IDNES.cz веднага след предсрочното й освобождаване.

Справка

По време на политическите процеси през 1948–1953 г. в Чехословакия са осъдени общо около 83 000 човека. 233 от подсъдимите са осъдени на смъртно наказание, което е изпълнено за 178 от тях. Както е установено от специално създадена комисия „Пилър“, която е работила през 1968-1969 г. по реабилитацията на жертвите на политически репресии, решенията за смъртно наказание във всеки от случаите преди това са одобрени от органите на комунистическата партия.

Общо по време на комунистическия режим през 1948-1989 г. по политически причини в Чехословакия са екзекутирани 280 души, 374 са разстреляни при опит за преминаване на границата, от 4 500 до 7 000 са загинали в затворите и лагерите, а около 250 000 са осъдени по политически причини, емигрирали са от 200 до 300 хиляди човека.

Още материали по темата:

• Чешко издание: светът ще стане нормален, когато комунистическата партия бъде забранена като нацизма
• Защо му е на Кремъл „случаят Конев“ и другите атаки срещу Чехия? За поддръжка на местните противници на демокрацията
• Чешките „елфи” се борят с дезинформацията и пропагандата. В редиците им има лекари и военни
• Президентските избори в Чехия: надежди за промяна и негативна пропаганда
• Проруски военизирани групировки в Централна Европа
• Съветски агенти продават Царство България за московско злато и долари в периода на 1919 – 1944 г.
• Гладомор – геноцидът над украинците, които вдигат над 5000 антисъветски въстания през 1930–1932 години

Автор: Сватослав Щигол, редактор на чешката редакция на InformNapalm, специално за InformNapalm

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram