Темата на тази публикация е манипулациите с термина „Украйна” в германските медии. За манипулациите в заглавията в същите тези германски медии писахме още през миналата година, но от тогава нищо не се е променило – пише се за „обстрели на ОССЕ в Източна Украйна”, и не се прави дори опит да се разграничи свободна Украйна и отделните райони в източния украински регион Донбас, окупиран от Русия и нейните наемници от 2014 г. Макар, че окупираните райони заемат едва 3% от територията на Украйна, а понятието „Източна Украйна” се отнася за половината от нейната територия… Нито веднъж досега не съм видяла в германските медии да пишат за „Източна Германия”, докато в Саксония за пореден път избират дясно радикална партия.

В уважаваното германско издание Spiegel се появяват статии, в които са публикувани карти, на които Крим е представен  като част от Русия – и само след изказване на масово възмущение от страна на читателите и писма в редакцията, картите са поправени.

Понякога нещата стигат още по-далече, както след първото предварително решение на международния съд в Хага по делото на Украйна срещу Русия, когато по германския първи канал АРД, във вечерната новинарска емисия излезе репортаж под заглавието „Украйна загуби иска си срещу Русия”.

Съвършено непонятно ми е как в германския първи канал са стигнали до мисълта, че първото предварително решение на съда, в което Хагския трибунал призна  prima facie по иска, призова Русия незабавно да спре преследването на кримските татари в Крим и да осигури достъп до образование на украински език в кримските училища, а освен това поиска от Украйна да предостави допълнителни доказателства за руската агресия в Донбас на следващото заседание на 7 май, се явява „поражение на Украйна”.

Съществува и проблема с московските редакции на западните медии. Тази тема ме интересува отдавна, тъй като очевидно германските медии и досега не са разбрали, че Съветския съюз не съществува вече 26 години, и неговите бивши републики през цялото това време не само са независими държави, но и изобщо не споделят гледната точка на Москва. По-голяма част от германските медии все още имат филиали предимно в Москва, от където разпространяват кремълската пропаганда по цял свят. Особено забележимо беше това в началото на руско-украинската война, когато германските новини за събитията в Украйна изглеждаха като копи – пейст на съобщенията на РИА Новости и Интерфакс РУ. С времето съдържанието на новините стана малко по-обективно, но повече благодарение на личните усилия на отговорни журналисти, отколкото на медийната политика на изданията.

Наскоро се натъкнахме на крайно «интересен» пост:

И на вас ли ви остана странен привкус след прочитането? Не?

Прочетете го отново.

По темата «Закуска на границата» Кирил Данилченко писа в «Петр&Мазепа» още през януари тази година, когато тази тема беше активно обсъждана в медиите и социалните мрежи.

Съвършено неясно ми е как след 3 години на агресивна хибридна война от страна на Русия срещу Украйна, анексирането на Крим, и няколко хиляди убити от руснаците украинци, представител на московската редакция на АРД може да говори, че това се е случило, защото „политиците не могат да се разберат”.

А за милионите хора на Майдана през 2013 – 2014 г., които направиха революция? Руската анексия на украинския Крим, която беше извършена в момент на политическа слабост на Украйна, заради успешната Революция на Достойнството и бягството на президента Янукавич, в условия на обща обърканост и едновременно радост от освобождението – значи това вероломно руско нападение било по вина на самата Украйна? Защото думите на представителя на АРД „когато политиците не могат да се разберат”, поставят по същността си Русия и Украйна на една плоскост и ги изравняват.

Когато Русия започна през 2014 г. да дестабилизира ситуацията в източна и южна Украйна, да отвлича и измъчва нейни граждани само защото са вдигнали украинското знаме в собствените си градове и се изказват за Украйна, както се случи с Владимир Рибак, а след това започна да изпраща в Донбас първо своите побъркани кучета на войната ала Стрелков/Гиркин и обикновени садисти, а по-късно и своите кадрови военнослужещи — причината за всичко това беше „неспособността да се разберат” политиците? А какво ще кажат за хилядите украински мъже и жени, които отидоха доброволно на фронта, за да защитават страната си, без никой да ги изпраща, нито политиците, нито правителството – не, те отиваха там сами, защото искаха да се защитят от руската агресия, да се защитят от нашествието на източните варвари в собствената им страна – защото такива като Рибак и Сенцов вече бяха разбрали какво им готви Руската Федерация и какви последствия ще има тази инвазия за тях и техните деца.

Смущава ме и изразът „обикновени хора”, който предполага съществуването на някакви възрастни хора, които са неспособни да вземат решения за собствения си живот и бъдеще…

«Обикновените хора», руски граждани през 2014 г. с 86% подкрепиха действието на своето правителство, изпаднаха в еуфория по повод кражбата на цял полуостров и цялото му имущество, викаха и крещяха за „укрите, които трябва да се изтребват”, носиха тениски със снимката на своя фюрер, и звъняха на роднините си в Украйна, за да ги ругаят и да ги наричат „фашисти”. За тези „обикновени хора” ли става дума? Или за украинските жени, които безстрашно ходеха на фронта, за да занесат на мъжете си храна и дрехи, за украинските инженери, които със собствените си ръце модернизираха оръжието, защото украинската армия беше толкова отслабена от управлението на Янукович, че служеше за подигравка от страна на „обикновените руснаци”. Или става дума за 18-годишните украински момчета, които тайно от родителите си се записваха в доброволческите батальони и бягаха на фронта? За тези „обикновени хора” ли?

Като че ли се забравя и факта, че Русия се е подготвяла да нападне Украйна още през 2008 г., което беше доказано вече неведнъж, в това число и от нашата серия от публикации по хакнатата кореспонденция на Кирил Фролов с различни фигури от руската политика.

Аз имам много въпроси към този пост. Бих сметнала за логично такова допитване да се проведе вътре в Русия, сред нейните собствени граждани, които са се изпокарали заради руско-украинската война. Тук виждам подготовка за репортаж, в който под тънкото було на състраданието към „обикновените хора, заплатили такава висока цена”, се оправдава и неглижира едноличната вина на Русия, нейната империалистическа и шовинистична политика спрямо нейните съседи. А Украйна, обратно – се поставя в положението на виновна, заради защитата на собствените й територии, а избраният чрез демократични избори украински президент Порошенко се приравнява към руския диктатор, полковник от ФСБ, доведен на власт през 2000-та година от руските специални служби.

Много тънки манипулации, които все пак не е трудно да откриеш като се вгледаш внимателно.

Докато в другите западни медии, като английските и американските, отдавна се говори за непосредствената вина на Русия, постоянно се набляга на това, че докато не се деокупира Крим и не се върне контрола на Украйна върху нейните източни граници, не може да става въпрос за никакво отслабване на санкциите, в същото време, когато на президента на ПАСЕ, Педро Аграмунт, му гласуват недоверие и го отстраняват от длъжност заради връзки с Русия, а в Америка се води следствие срещу собствения им президент за връзки с Кремъл, докато Полша разследва катастрофата на президентския си самолет над Смоленск през 2010 г. и вече открито обвинява Русия, германските медии все още правят конвулсивни опити някак си да оправдаят тази същата Русия. И дори нещо повече – докато останалите правят всичко възможно, за да се освободят от газовия шантаж на Русия, в Германия има цели 5 концерна, които подписват с Русия Nordstream-сделката и с това поставят Германия в зависимост от Кремъл.

Всичко това предизвиква въпроси: а какви точно връзки има Германия с Русия, щом дори германски политици  си позволяват да нарушават украинското законодателство, посещавайки в Крим, и да се хвалят във Фейсбук с това, че са готови винаги да повторят пътуването си? И кога германските медии ще спрат да наказват Украйна за желанието й да се освободи и остави назад съветското си минало, за което тя плати огромна цена през последните 3 години, и продължава да плаща?

Автор: Irina Schlegel, специално за сайта InformNapalm.org.  

Водеща снимка: Marian Kamensky 

(Creative Commons – Attribution 4.0 International – CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към източника (Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0).

За да получавате своевременно информация за новите ни разследвания, присъединете се към InformNapalm във Фейсбук и Туитър