На 21 октомври в Украинския кризисен медиен център се проведе кръгла маса  по темата „Формулата на Щайнмайер и Минските протоколи: възможности за регулиране на конфликта в Донбас“. Публикуваме основните мнения и препоръки, изказани от участниците, както и пълен видеозапис на обсъждането.

Основни тези от кръглата маса

Какви рискове са заложени във формулата на Щайнмайер и Минския протокол, какви са перспективите за разрешаване на конфликта в Донбас, какво е необходимо да се направи за това, и какво Украйна не бива да допуща? Представители на гражданското общество и парламентарните фракции изразиха резервите и препоръките си към властите по време на кръгла маса в украинския кризисен медиен център.

Сред тах са изброените:

1. Да се търси решение на проблема с комуникацията между властите и украинското общество, и властите и международната общност;
2. Въпроса с Крим и Донбас да се разглеждат само заедно, в един пакет;
3. Да се преразгледа необходимостта от спазване на Минските протоколи, да се потърсят алтернативи на Минск-2;
4. Да се избягва употребата на термина „Мински споразумения“или „договорености“, защото той изкривява правната същност на документа, подписан в Минск;
5. Да не се възлагат надежди за постигането на бърз мир, да се укрепва отбранителната способност на страната, да се увеличат разходите за отбрана;
6. Да бъде определено какъв ще бъде преходният период на реинтеграцията на окупираните територии;
7. Да се диференцира отговорността на гражданите, които по един или друг начин са сътрудничили на окупационните власти, в зависимост от тежестта на престъпленията;
8. Създаване на координационен център по въпросите за хибридна война;
9. Да се постави начало на широко обсъждане на стратегията за развитие на страната;
10. Да се поддържа диалогът между правителството и гражданското общество.

Народният депутат от «Слуга на народа» Олександър Качура отбеляза, че предложенията, направени по време на кръглата маса ще бъдат обсъдени на заседание на фракцията.

Излагаме основните становища на участниците в обсъждането.

Олександър Качура, народен депутат на Украйна от партията «Слуга на народа»:

– Бихме искали да уверим обществото, че няма никаква капитулация. Президентът и нашата политическа партия действат изключително в полза на украинския народ. Ние с вас сме на една страна. Нека се съсредоточим върху обединяване, за да създадем силна позиция заедно
– Напоследък властите бяха силно критикувани, но без да се предлага нищо в замяна. Искаме да чуем предложения и да си направим изводи, които могат да бъдат прилагани по-нататък от Офиса на президента и фракцията в парламента.

– Ние няма да приемем закона [за Донбас] без обсъждане с обществеността, той ще бъде написан в украинския парламент в диалог с украинския народ.

Ирина Геращенко, народен депутат на Украйна, cъпредседател на фракцията «Европейска солидарност»:

– По-рано всякакви идеи се обсъждаха в пакет с ключовата част за сигурността, в която се включва режимът на тишина, изтеглянето на руската войска и техника и въпроса с контрола над границата. В този контекст за мен е много смущаващо, че виждаме дискусия само в политическия спектър, при което отговорността пада само върху Украйна, и освобождава Русия от всякаква отговорност, тъй като компонентът за сигурността не се обсъжда

Преди преговори, Путин винаги организира обостряне на фронта, за да вдигне ставката и да диктува своите условия. Подписването на формулата на Щайнмайер в навечерието на преговорите в нормандския формат е ново Дебалцеве, само че за сегашния президент, защото сериозно отслабва позицията на Украйна и повишава залозите.

– Невъзможно е да се постигне съгласие с Путин, затова е важно да не играем за Русия и да действаме от гледна точка на защита на украинския суверенитет и териториална цялост, без да снижаваме набора от претенции към Русия.

– Важно е представителите на властите да говорят на «един глас».

– Върховната Рада трябва да бъде  включена в този процес. Платформа за сътрудничеството може да бъде Временната специално комисия по въпросите за реинтеграцията, която започва да работи.

Инна Совсун, народен депутат на Украйна от партия «Голос»:

– За да разберем как да разрешим този конфликт, трябва да сме наясно защо Путин нападна Украйна. Единствената причина за руската агресия е демократизацията на Украйна. Това е, от което Русия се страхува най-много. Целта на Путин е несъществуването на демократична суверенна украинска държава. Да отидеш на преговори с Путин, без да разбираш причините за тази агресия, без да знаеш, че международните партньори разбират и подкрепят украинската позиция е изключително опасно.

– Украйна трябва да по-активно да демонстрира своята субектност и да обяснява на света, че причината за руската агресия е, че Русия е враг на демокрацията по целия свят, както и да изгради международна мрежа за подкрепа на Украйна въз основа на общи ценности. Засега не е ясно как ще бъде изградена тази мрежа. Що се отнася до действията на правителството, сред целите на външното министерство не е включено противодействието на руската агресия.

Роман Безсмертний, бивш представител на Украйна в Тристранната контактна група в Минск:

– Трябва да спрем да мислим, че мирът ей сега ще настане. На дневен ред са не само нови международни конфликти, но може би и глобален конфликт с използване на съвременни оръжия. Трябва да развиваме отбранително-промишления комплекс и да реформираме държавата, взема предвид новите предизвикателства, за да сме готови да се защитим и да станем част от глобалната сигурност. Не само, че не можем да намалим разходите за отбрана, а напротив, трябва да ги увеличим

– Външната политика трябва да бъде насочена към формиране на сигурен блок за сдържане на руската агресия – въоръжената и информационната, в Централна Европа и Европа като цяло. Това изисква проява на инициативност за изграждане на системата за сигурност на страните от Междуморието. Това ще субектизира Украйна както на континента, така и по света

– Необходима е активизиране на действията в Париж и Берлин, но не чрез външния министър. Трябва да има специално лице, упълномощено от президента на Украйна за такива преговори, което, предвид сегашната ситуация, да предложи нов модел и ново съдържание на диалога. „Формулата Щайнмайер“ вече е „изхвърлена зад борда“, и няма смисъл да да се върти плочата отново около нея.

Андрий Юсов, представител на «Движение за съпротива срещу капитулацията»:

– Повече от половината украинци са против особения статут на ОРДЛО, амнистията на терористите и федерализацията. Протестните акции започнаха, защото властите започнаха да излъчват съобщения от рода на „да спрем войната“, „капитулация вече се случи“ и т.н., а активната част от обществото почувства опасност за държавата и националните интереси. Това не е „технология“, а естествена реакция на обществото. Капитулантската реторика трябва да бъде спряна и да се наблегне на приоритета на сигурността – украинското общество да чуе ясно, че първо трябва да се осигури контрол над украинско-руската граница, а след това са всички останали процеси. Тогава степента на напрежение ще спадне.

– Трябва да се синхронизира позицията на властите: тя сега не е единна. В рамките на една седмица от различни представители на „Слуга на народа“ или на екипа на президента могат да се чуят различни по съдържание и тон изявления. Това също провокира протестни настроения.

– Важно е ВСК (временните специални комисии) в парламента да бъдат място за дискусии между партията на властта, опозиционните партии и експертната и обществената среда. Наличието на такава платформа за разговори ще бъде жест на добра воля от страна на Офиса на президента

– Ние продължаваме да поддържаме нашето искане за оставка на шефа на Офиса на президента, защото той в публичните си изявления непрекъснато притеснява обществеността и компрометира президента.

Андрий Сенченко, председател на ГО «Силата на закона»:

– Преди ни убеждаваха, че изборът ни е между Минските протоколи и „войната до последен войник“. Сега пък ни казват, че или „формулата на Щайнмайер“, или „ограда около Донбас“. Но ние още не сме се възползвали от всички възможности в рамките на Будапещенския меморандум.

– Въпросите за Донбас и Крим не могат да бъдат разделяни;

– Трябва да се формулира отговорността пред закона за хората, които са на окупираните територии, в зависимост от тежестта на извършените от тях престъпления. Да бъде ясно казано за хората, които не са вършили престъпления, че те не са ни врагове, и това ще разруши „оградата“ на неразбирането и омразата, които Русия изгражда около Крим и Донбас. Такива предложения вече са направени, но нито старите власти, нито сегашните засягат този въпрос.

– Избори в ОРДЛО могат да бъдат проведени само след известен преходен период и връщането към мирния живот. Този преходен период може да отнеме 3-5 години, като през цялото това време украинските власти трябва да поеме пълната отговорност за възстановяванета на нормалния спокоен живот.

Олександър Данилюк, ръководител на Центъра за реформи в отбраната:

– Голям проблем е използването на термина „Мински споразумения“. Минските споразумения не съществуват като международен договор – има протокол на Тристранната контактна група. Това означава, че нито Минск-1, нито Минск-2, нито Минск-3 нямат обвързваща сила – те са само лист хартия, върху който дори не са положени подписите на представителите на Франция и Германия. Украйна е поставена в капан: дори Украйна да изпълни всичко предписано в Минск, Русия все едно не дължи никому нищо.

Минският формат се изчерпи. В началото този процес беше необходим единствено да осигури стабилност на линията на съприкосновение и да постигне прекратяване на огъня. Това не се случи, а исканията на Русия нарастват непрекъснато. Това, което Русия, а за съжаление и Германия, и Франция, се опитват да извлекат от този формат е да се стигне до сваляне на санкциите за Русия.

– Ние сме длъжни да обсъждаме как да принудим руснаците да напуснат Донбас: дори и ние да приемем федерализация, те пак няма да тръгнат оттам. Сега основната задача е да мислим какво да направим, за да предотвратим свалянето на санкциите срещу Русия, и дори напротив – те да бъдат засилени. За тази цел ние самите трябва да дадем пример и да не си позволяваме никакъв бизнес с Русия. Също трябва да обсъждаме, че Русия наруши всички свои международни задължения, произтичащи от Будапещенския меморандум и да се търсят нови формати за преговори

– Тази война е хибридна и многоизмерна, затова е необходимо да се наложи взаимодействие между всички държавни структури за противодействие срещу тези предизвикателства. Тази платформа трябва да включва не само представители на правителството, но и различни други групи, които стоят на  позиции за защита на държавния суверенитет. Не трябва да търсим врагове вътре в страната, а да се фокусираме върху изграждането на нашата устойчивост.

Аля Шандра, главен редактор на EuromaidanPress:

– Търсейки начин да разрешим конфликта в Донбас, първо трябва да разбираме какво иска нашият опонент. Това е федерализацията на Украйна и закрепването на особения статут на Донбас. Това е целта на Русия в тези преговори и тя няма да отстъпи. Можем да си спомним съдбата на Минск-1 и на мирния план на Порошенко – всичко тогава също започна с вярата на Петро Порошенко, че е възможен бърз мир.

-Минск-2 значително се различава от Минск-1, и предвижда първата стъпка да бъде създаването на зона за сигурност на украинско-руската граница. В него вече има положения, които са капитулационни за Украйна. Когато президентът Зеленски казва, че няма да прекрачим червените линии и няма да има капитулация, трябва да разберем, че това противоречи на текста на Минск-2. Няма начин да се изпълни Минск-2 и да не се капитулира, доколкото той вече очертава, че Украйна придобива контрол над границата след изборите, че в Конституцията на Украйна трябва да се установи особен статут на Донбас, който трябва да бъде съгласуван с представители на ОРДЛО и да се приеме постоянно законодателство по този особен статут.

– Като се проследи еволюцията на плановете за разрешаване на конфликта в Донбас става ясно, че точно това цели да постигне Русия с военните офанзиви и изнудването на европейските лидери чрез заплахата от пълномащабна война в Европа. Следователно Минск-2 е капан за Украйна, той не може да бъде изпълнен без капитулация. Следователно истинският проблем за Украйна не е формулата на Щайнмайер, а Минският протокол.

–Украйна може да продължи да имитира прилагането на Минския протокол, както през последните 5 години, надявайки се, че санкциите, привързани към този незадължителен документ, няма да бъдат отменени. Или може да търсим начин да обвържем санкциите с факта за руската агресия.

Юрий Гудименко, представител на партията «Демократична сокира», съорганизатор на «Движение за съпротива срещу капитулацията»:

– Основното, което искаме от властите, е да очертаят къде виждат Украйна в бъдеще: дали тя е в НАТО, в ЕС или другарува с Русия. Нужна е стратегия.

– Трябва да се доведе до обществеността идеята, че Украйна ще бъде във война с Русия дълго време. Те (Кремъл) имат за цел да върнат Украйна под своя пълен контрол и те се стремят към тази цел по различни пътища. И в момента те са по-близо до постигане на своята цел, отколкото ние до това да се избавим от риска да попаднем обратно в Руската империя.

Пълен запис на обсъжданията от Ukraine Crisis Media Center:

Записът с превод на английски език от Ukraine Crisis Media Center: