Русия планира да доставя за Турция въглища от окупираната част на Донбас през територията на самопровъзгласилата се Абхазия, през черноморското пристанище на град Очамчира, който е под контрола на Гранична служба на ФСБ на РФ. Тези планове коментира в свое интервю представителят на самопровъзгласилата се Абхазия в окупирания Луганск, членът на „търговско-промишлената палата на Абхазия“ Сергей Ладария.

Той заяви, че въпросите по сътрудничеството и доставките на въглища са решени и остава само да се съгласуват цените.

Според описаната от абхазкия представител схема за контрабанда на украински въглища в Турция, тя ще минава през територията на Руската Федерация. От гледна точка на логистиката, най-вероятен е железопътният маршрут Должанская – Таганрог – Ростов – Краснодар – Туапсе – Сухуми – Очамчира, и по-нататък по море в Турция.

Защо е избран маршрутът през Очамчира

Вероятно, подобна схема на контрабанда отговаря на кремълските попечители по няколко причини.

Първо, това ще позволи на руските пристанища да избегнат международни санкции, които могат да бъдат инициирани от Украйна или от украински компании.

Второ, експортът на въглища през пристанище Очамчира е трудно да бъде проследен. Според международното право пристанището е под грузинска юрисдикция, затворен за чуждестранни кораби. В същото време от 2009 година Очамчира всъщност е пункт за базиране на кораби на бреговата охрана на Граничната служба на  ФСБ на РФ, а в перспектива – на по-големи кораби от Черноморския флот на РФ (включително крайцери от проект 1164). На практика Очамчира е военно-морска база на Русия, правата за използване на която са формално подписани в Споразумение между Русия и Абхазия от 26. 01. 2009 и с Постановление № 91 на Правителството на РФ от 26. 02. 2010.

Освен кейовете за стражевите кораби на ФСБ, в пристанището има и Северен (товарен) кей, до който е разположен терминал за въглища.

Снимка: пристанище Очамчира с терминала за въглища

От 2013 година в непосредствена близост до пристанището е разположено руско военно градче. Спътниковите снимки от Google показват, че в пристанището се наблюдава голяма активност: по 2–3 товарни кораба за въглища стоят на кея, а терминалът е затрупан с въглища. Може да се предположи, че преди влизането в пристанището гражданските товарни кораби изключват транспондерите си, за да не попаднат под санкции.

Трето, въглищата, които се товарят в Очамчира, може да бъдат представяни на външните пазари като добити от самата Абхазия – както е известно въглищното находище в Ткварчели с разузнати запаси от около 4 млн тона се е експлоатирало още по съветско време. Впрочем, добиването на въглища от това находище отричат дори руско-абхазките пропагандни издания, които пишат, че към 2018 година шахтите в Ткварчели не функционират: «На пета площадка е работила турска фирма, която е добивала въглища по открит начин. Сега там запасът от въглища е намалял – пластът вече е в земята.  Разходите за подземни работи са твърде високи. Засега там добивът на въглища също е спрян. Там трябва да се минава на подземен начин на добиване. А тази компания не добива въглища по този начин», – разказва пред Sputnik-abkhazia президентът на компанията «Черноморски природни ресурси» Александър Ченгелия.

Четвърто, своята роля изиграват и историческо – политическите връзки между Абхазия и Турция. Както е известно, абхазска диаспора в Турция съществува още от времената на Османската империя и по различни данни се състои от 300 до 500 хиляди човека, което надвишава броя на населението на самата Абхазия.

Един от турските репатрианти в Абхазия е Тайфун Наимович Ардзинба, депутат в абхазския «парламент», влиятелен бизнесмен, който по всяка вероятност е запазил и турския си паспорт (тоест е с двойно гражданство). Ардзинба е ръководител на «Ткуарчалски Въглища», преди това известна като турско-абхазката компания «ТАМСАШ». Именно с този човек и с неговите турски роднини и приятели е свързано споменатото възобновяване на въгледобива в Ткуарчалски район в началото на 2000-ите години (турските инвестори са вложили в този проект около 20 милиона долара).

Най-вероятно «Ткуарчалски Въглища» ще бъде абхазската фирма, която ще доставя лугански въглища в Турция.

Интересно е, че през 2015 година в Сухуми, Тайфун Ардзинба, заедно с „министър председателя на Абхазия“ е взел участие в среща с турски бизнесмени и чиновници от провинция Коджаели: Хюсейн Юзюлмез, Юнал Кекен, Исмаил Баран, Али Гайдар Булут, Мехмет Елибеш, Хасана Аяз и други (общо 35 човека). Това събитие предизвика рязка критика от страна на грузински дипломати.

В същото време икономическо – политическото влияние на Анкара върху Тбилиси е толкова силно, че Грузия беше принудена да си затвори очите за влизането на турски кораби в пристанищата на Абхазия.

Доставките на донбаски въглища в Абхазия вероятно са организирани още през 2015 година

Плановете да се продават въглища от Луганска област на турския бизнес през Очамчира, може да са част от стратегията на РФ за намаляване на разходите по финансирането на окупираните територии от руския бюджет за сметка на контрабандата на природни ресурси. Вероятно изнасянето на украински въглища в Русия и Абхазия е започнало още през 2015 година: припомняме за снимките, направени на железопътната гара в Сухуми на 11 юни 2015 година и публиккувани от местен блогер.

Тогава вниманието на блогъра са привлекли железопътни композиции с въглища, натоварени на руски вагони. Той отбелязва, че въглищата минават транзитно през Абхазия и се разтоварват на нелегално пристанище.

Очамчира – контрабандният възел на Русия

На 27 януари 2018 година Анатолий Баронин от анализаторската група Da Vinci AG  описа на сайта УНИАН една от възможните схеми за контрабанда на цигари от Сирия през пристанище  Очамчира с участието на руски военни и граничари.

Отчитайки описаните факти, трябва да бъдат наблюдавани всички кораби на Турция и на други страни в пристанище Очамчира, защото Русия може да използва пристанището в най-различни контрабандни вериги.

Други руски схеми за доставка на въглища от окупирания Донбас

Друга схема за доставка на въглища от окупирания Донбас в страните от Евросъюза разкриха полски журналисти. Организирана е от бившия «заместник министър на горивата и енергетика» на групировката «ЛНР» Александър Мелничук. Журналистите са разкрили, че въглища, добити от неконтролираните от Украйна територии на цена 22 долара за тон, след това с подправени документи се изнасят за Русия. Като собственик на товара и вносител в Полша е записана компанията DonCoalTrade, регистрирана от «екс-чиновник от ЛНР». Въглищата са превозени по море през други държави и доставяни в Полша, вече при цена 140 долара за тон. Фактът за доставката на 11 хиляди тона въглища призна и Министерство на енергетиката на Полша. Като краен резултат компанията-доставчик на терористите попадна под санкциите на САЩ.

Разобличаването на схемите за обогатяване на терористите от «ЛНР / ДНР» и техните руски куратори може да предизвика пореден пакет от санкции както срещу компаниите, които подпомагат агресора, така и срещу ключови фигури.