Списъкът се разраства. В Reuters публикуваха статия, в която разказват за няколко убити в Сирия руснаци, които са получили орден за Мъжество посмъртно. Правният статус на загиналите е неясен, тк никой не споменава за тях официално, ето защо най-вероятно става въпрос за така наречените «частници» – бойци от частни военни кампании (ЧВК). Ние вече сме писали за руските частни военни компании, но нека да разгледаме степента на техния «частен» характер.
През август, в статията «Класиране по медали», съобщихме, че на загиналите в Сирия и в Донбас руски военни им присъждат ордени за мъжество посмъртно.
Класирането по медали на Русия във военната операция в Сирия. Част 2
Умиляващи са историите за митическите руски ЧВК и кучетата на войната, които желаят да спечелят пари и т.н. Въпреки това, нека разгледаме фактите: ЧВК условно Вагнер се подготвят на базата на 10-а отделна бригада със специално предназначение към ГРУ в Молкино, а «служещите в нея» се изпращат с руски държавни самолети в Сирия и с тях ги връщат и обратно. Лекуват ги в руски държавни военни болници, а ако ги убият – получават руски държавни награди.
За удостоените бойци от тези «частни» армии с държавни награди неведнъж са писали в руската преса (архив):
«На 23 февруари, на 9 май – в Молкино възнаграждение. Пристига човек съв сиво, кожено яке, на вид – служител на сигурността/чекист със звание не по-ниско от генерал-майор. Първо на тези, които са живи в редиците награждава с орден за мъжество, или за заслуги». А след това тези, които не са в строя – посмъртно».
Не ви ли изглежда, че в Русия няма никакви ЧВК? И каква е „Ч“ в тази абревиатура? Буквата „Ч“ означава «частна».
Но ако всичко свързано с тези (Ч)ВК се финансира от държавата и се базира на държавните структури, и в резултат на свързаните с тях лица се връчват и държавни награди, то излиза че това е просто още една руска държавна военна структура.
В Русия не съществуват ЧВК, а има ДВК – държавни военни компании – с други думи, руската армия или руските специални служби, които искат да прикрият присъствието си в определени райони с военни действия.
Това, че руските медии наричат такива структури частни, е продължение на линията на руската пропаганда, когато на очевидния факт се дава неочевидно название, което изглажда и подменя акцента.
Така се случва и при описването на събитията в Крим, вместо логичното и правилното назоваване на «руска армия» или «руски окупатори» всички медии използваха термините «зелени человечета» или «вежливи хора». В резултат на това, масовите информационни средства придадоха на военната агресия на Русия в Крим и войниците й съвършенно друг облик и като че ли случайно играха в полза на руската пропаганда. Вероятно, много от тях не са го направили злонамерено – но тези, които пуснаха тези термини в пространството прекрасно са знаели какво извършват.
Когато вместо с термина «руска армия» в Сирия се разказва за някакви «частни» армии, запитайте се: защо тези «частници» се намират под пълното покровителство на държавата Русия – от подготовката им, до транспортирането им и лечението им, и до посмъртното им награждаване с военни ордени?
P.S. Въпреки това, обикновените руснаци не ги е грижа за загубите от руски войници в Сирия:
Материалът за публикация подготви Антон Павлушко
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.
Призоваваме читатели, блогери и журналисти активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.
No Responses to “Руските частни военни компании – руският пропаганден мит”