Блокирането на руската социална мрежа «ВКонтакте» и други украински санкции по отношение на руския IT-бизнес повдигнаха темата за популизма и остри критики към „непопулярните реформи”, на които сега се опитва да заложи „Опозиционният блок”. Следвоенна Германия и съвременна Украйна: какво общо може да се намери в историческите примери и каква трябва да бъде лустрацията, изключваща реванш спрямо бившия политически елит? Това е темата на тази статия, в която подкрепяме съвременната реалност с конкретни примери от историята.  

Опозиционният блок обещава, че блокирането на «ВКонтакте» и лустрацията ще бъдат отменени

В Украйна съществува реална опасност от реванш на проруските сили на следващите избори. Опозиционният блок, съставен от бивши регионали (б.пр. партията на бившия украински президент Янукович)  умело играе с тенденциите. Той използва популистки патос”: «Ще върнем «ВКонтакте» и «Однокласники»! Ще отменим декомунизацията и лустрацията, ще отменим забраната за носене и пропаганда на георгиевските ленти и т.н.» (източник, архив).  Впрочем, дори и след Майдана във властта останаха значително количество от стария политически елит. И те продължават да дърпат Украйна в орбитата на руските интереси.

Тази тактика може и да донесе резултати. След като през 1990-те и 2000-те години милиони украинци гласуваха за условното връщане на времената на Брежнев, то и сега ще се намерят такива, които ще гласуват за условното връщане към «долар по 8».

Украйна и Германия. Ще ни спаси ли „меката лустрация“ от реванша?

Украйна не е първата държава, която с безпокойство гледа към възможното (пре)избиране. След Втората световна война първите избори за Бундестаг протичат през 1949-а година. НСДАП е забранена, изявените нацисти са понесли наказанията си, но средният ешелон си остава.

Изборите протичат под контрола на победителите, затова пълноценен реванш е напълно изключен. Но въпреки това, първият германски следвоенен парламент е доста пъстър.

17 мандата от общо 402 взема регионалната «Баварска партия» (Bayernpartei) – на общогерманско ниво тя събира само 4.2%, но бариерата от 5% действа за всеки федерален окръг отделно. Местните националисти вземат в родната Бавария гордите 20.9% и вземат още няколко мандата с мажоритарни кандидати. Нещо прилично на украинските борци за федерализъм – за създаването на «БНР» на баварците не им достига само съсед като Русия.

Независимо от изобилието от социалистически партии, в първия Бундестаг влиза и Комунистическата партия на Германия (Kommunistische Partei Deutschlands, KPD) – с 15 мандата и 5.7% от гласовете. Когато идват на власт през 1933 година, първата работа на нацистите е да забранят комунистите, които до 1945 година са в затворите, в нелегалност или в СССР. Но след падането на нацистите от власт става ясно, че комунистите са по-скоро новата пета колона и агенти на влияние на СССР/ГДР. Затова през 1951 година започва процес по забрана на партията, отстраняване от държавни длъжности на много чиновници – комунисти. Окончателно КПГ е забранена през 1956 година. С комунистите решават да не се церемонят дори демократите.

Впрочем комунистическата не е първата забранена партия в следвоенна ФРГ. Първа, през 1952 година е забранена Социалистическата имперска партия (Sozialistische Reichspartei), която просъществува едва три години и набира популярността си сред ветераните от войната и бивши функционери. Властите решават да не наблюдават отстрани как на хоризонта изгрява нова НСДАП, и я забраняват.

Впрочем тази партия се заражда от друга монархическа партия – «Немска консервативна партия — Немска дясна партия» (Deutsche Konservative Partei – Deutsche Rechtspartei, DKP-DRP), която на първите избори за Бундестаг събира 1,2% и получава 5 мандата.

Германия: пример за успешна лустрация

Десните консервативни идеи не изчезват в следвоенна Германия. В тази област е трудно да се промъкнеш, докато адептите на Велика Германия продължават да чакат реванш. Официално никой не подкрепя Хитлер, но много се изказват против комунистите-социалисти и за възраждането на Германия. На изборите през 1949 година много добре се представя Немската партия (Deutsche Partei) – 4.0% от гласовете и 17 мандата.

И проблемът не е само в десните – с популярни теми се заиграват и големите партии. Свободната демократична партия на Германия (Freie Demokratische Partei, FDP) на изборите през 1949 година събира 11.9% от гласовете на избирателите и получава 52 мандата – третата по численост фракция в Бундестага. Уважаваната партия на центристите, в предизборните си плакати предлага «да се зачертае денацификацията и гражданите втори клас».

Стилът на плаката като че ли напомня на избирателите стилистиката на нацистките плакати, а думата Schluss е специално изписано с SS. Такова заиграване с избирателя си има своята логика – 8,5 милиона германци са членували в НСДАП. След завършването на войната победителите приемат закон за лустрацията и разделят заподозрените в пет категории:

• главни обвиняеми (военни престъпници);
• обвиняеми (активисти, милитаристи);
• второстепенни обвиняеми;
• съучастници;
• невинни.

В западните земи през тази проверка минават няколко милиона германци, и на много от тях е ограничено правото да заемат държавни постове.

Дори победилите на изборите социал-демократи и социалисти се заиграват с избирателите, като обещават по плакатите си обединена Германия, в която влизат Кьонигсберг, Силезия, Судетите.

Но в Германия реваншът не се случва благодарение на твърдата позиция на победителите, които даже при регистрирането на партиите издават отделни разрешителни. Германците са отвлечени от мислите за условния «долар по 8» към бързи реформи и възраждане на икономиката. А всички опити на реваншистите да се промъкнат в политическия елит накрая приключват с поредица забрани на партии и съдебни процеси.

Украйна и неуспешната лустрация

В Украйна ситуацията, макар и да прилича на следвоенна Германия, е малко по-сложна. Местният политически елит провали процеса на лустриране, и бивши регионали вече е трудно да бъдат видяни по телевизията или в ръководни кресла. За разлика от следвоенна Германия, която тогава е напълно контролирана от съюзниците от антихитлеристката коалиция, в Украйна местните политически сили решиха между себе си хитро да проведат процес на прехвърляне на политически елити. Но не им се получи.

Украйна не получи аналог на плана Маршал. В Донбас все още тече война. Крим все още е окупиран. А икономическите реформи вървят по-скоро под принуда и са съобразени с исканията на ЕС или САЩ.

В Украйна властта често допуща елементарни грешки  и твърде късно реагира по информационни поводи. Например забраната на руската счетоводна програма «1С: Счетоводство» украинските чиновници можеха да осъществят по друг начин: да обяснят, че забраната няма да засегне болшинството от частните ползватели, и да покажат каква заплаха носят руските информационни продукти. Но властите първо демонстративно дават поводи за атака и остра критика, а след това се обиждат от „клатенето на лодката“ и поредната вълна от „предателство“. Всичко това са дреболии, докато не се стигне до изборите, по време на които народът „ще си припомни всичко“, благодарение на същите тези бивши регионали, които контролират значителна част от медиите.

След Майдана в Украйна забраниха комунистическата партия и проведоха декомунизация, но регионалите останаха във властта. Лустрацията беше проведена формално. В резултат на скорошните общински избори бившите регионали надигнаха глава – с новите си формации  «Наш край» и «Опозиционен блок».

След три години Украйна ще бъде изправена пред опасността от реванш. Следвоенна Германия се справя с това благодарение на предприетите мерки. А воюващата Украйна днес стои пред поредното си историческо предизвикателство – как да не допусне връщането на старото.

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук и Туитър
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.