На 14 авуст авторитетното издание The New York Times публикува статия, в която на Украйна се приписват възможни доставки на ракетни двигатели за Северна Корея. Авторите правят логическа връзка, че самата КНДР едва ли би могла да изразработи такива системи в кратки срокове, и по тази причина се е сдобила с ракети на вторичния или черния пазар. Самите ракети били произведени вероятно в Украйна или в Русия. При това държавите са споменати точно в тази последователност и именно името „Украйна“ е изнесено в заглавието на статията, което не оставя много място за предположения .

Статията се позовава на проучване на експерта в Международния институт за стратегическr изследвания Майкъл Елеман (Michael Elleman), който излезе в същия ден, заедно със статията в NYT. Очевидно авторите на статията са работили заедно с Елеман, или са работили по версия на неговото проучване още преди публикуването му.

Ако такава статия-проучване излезе в някакъв неизвестен блог на поредния think-tank, никой няма да й обърне внимание. Затова стойността на подобни статии се оформя от стойността на медиите, в които се появяват или се препечатват. Хората ще повярват на материал, публикуван в  NYT и той ще бъде считан за надежден източник.

Отбелязваме, че NYT никога не е питаел особена любов към Украйна и често е предоставял възможност да се публикуват статии за Украйна, но в раздела си „Мнения“ (който всъщност е блог към сайта), но в този случай статията излиза от името на редакцията.

Who is Mr. Elleman?

Украинските медии побързаха да направят от американския ракетен специалист Елеман агент на Кремъл, с което намериха най-бързият начин да обяснят появата на статията в NYT. През 90-те години Елеман е работил в програмата за разоръжаване на Русия. А щом е работил в Русия, значи е агент на Кремъл или е завербуван, и значи за него всичко е ясно.

Само че става въпрос за програмата Cooperative Threat Reduction Program – тъй наречената програма Нана-Лугара – междудържавна програма между САЩ и страните от бившия СССР, започнала през 1991-а година. Американското правителство отделя пари за утилизацията на ядрено, химическо и други оръжия за масово поразяване, за средствата за неговото преместване и за масово разоръжаване. През 2012 година американците са отделили за програмата 8,97 милиарда долара. В програмата участва и Украйна.

Елеман е изучавал физика в Бъркли (University of California, Berkeley), работил е в различни програми за разоръжаване, има стаж и в компанията Lockheed Martin. От 1995 до 2001-а година е оглавявал програмата за разоръжаване в Русия, а от 2003 до 2009-а година е работил в компанията Booz Allen Hamilton, която помага в реализацията на програмата по разоръжаването. В тази компания често работят бивши служители от американските специални служби. Припомняме, че Едуард Сноудън също е прекарал почти цялата си активна кариера в специалните служби именно в тази компания (2009-2013).

Всъщност Елеман е тяснопрофилен технически специалист, който дори и да е работил в Русия, е работил по задача, поставена от американското правителство, след което се е оказал в приближена до американските специални служби компания и е смятан за експерт по ракетни технологии. Има ли „бивши“ такива служители – въпрос, който е по-скоро риторичен.

Той до известна степен прилича на министъра на външните работи на Украйна Павел Климкин, който също е изучавал физика и през 90-те години и се е занимавал с въпросите за разоръжаването заедно с американските партньори. Но него никой не го нарича американски агент.

Защо Елеман обвинява Украйна?

След прочит на статията в NYT остава твърдото убеждение, че Украйна е доставяла ракетни двигатели в Северна Корея. Лошата икономическа ситуация в Украйна, съчетана с опита й в ракетостроенето, опита й в сътрудничеството с Русия, неизвестни контрабандисти на ракетни двигатели и изобщо, вие я знаете тази Украйна… – типична статия-клише без никакви доказателства, но и така всички разбират всичко. Украйна се споменава в статията 26 пъти, а Русия – 13 пъти. Акцентите са точно разпределени.

Само, че в проучването на Елеман информацията е поднесена в смисъл, че е възможно двигателите да са произведени в Русия или Украйна. Възможно е дори да са произведени в Украйна, но още в съветския период. Акцентите са поставени точно така – Russia and Ukraine (тази реплика се среща няколко пъти в статията, по-точно в 5-7 пасажа в текста). Украйна се споменава в проучването 12 пъти, а Русия – 20. Тоест журналистите от NYT са сменили акцентите от доклада на Елеман и са извадили на преден план Украйна като главен виновник, макар, че в източника става въпрос по-скоро за Русия, отколкото за Украйна.

Руската реакция, или по-скоро нейното пълно отсъствие

Тука е интересно да проследим точно руската реакция. Ако появата на тази статия е дело на руските специални служби или агенти на влияние, то можеше да се очаква бурна реакция на руските експерти и дипломати, но кой знае защо Мария Захарова мълчи.

Интересно е, че статията излезе в понеделник сутринта, а вечерта имаше по радиостанцията «Ехото на Москва» епизод на радиопредаването «Арсенал». Гост в предаването беше Борис Обносов – генерален директор на «Корпорация «Тактическо ракетно въоръжение». Темата в предаването беше идеална – „Руското ракетостроене“. Струва ми се, че ако имаше целенасочена руска информационна атака, по-добрата половина от предаването щеше да е посветена на разобличаването на подлата Украйна, която продава ракетни технологии на страни в изолация.

Както и да се опитват да въвлекат Украйна в доставките на ракетни технологии за Северна Корея, трябва да се отбележи, че Украйна физически не може да достави тези технологии на режима на Ким Чен Ин. Доставката така или иначе би трябвало да мине през Русия или Китай. А на Русия сега едва ли й са нужни допълнителни санкции и за Северна Корея.

В края на краищата не съществува черен пазар за ракетни двигатели, както и няма вторичен пазар за турбини на компанията Siemens. В тази история така или иначе има руска следа. Дори някога двигателят да е произведен в Украйна или УССР, но в Северна Корея той е доставен по-скоро от руснаците. Дори технологията или самата ракета да е пристигнала в КНДР от Китай, то в Китай те все пак са попаднали от Русия или най-малко със съгласието на Русия.

Затова руската информационна машина в течение на ден в недоумение подбираше официална позиция – да започне да обвинява Украйна или за всеки случай да си даде вид, че нищо не се е случило. Като че ли е избрана втората позиция.

Какво пишеха за корейските ракети по-рано?

Вопросът за доставките на ракетни технологии вече неведнъж е повдиган в западната преса. Но Украйна се споменава в статиите между другото, или изобщо не се споменава.

Още на 1 юни 2017 на кръглата маса «Trump and North Korea: Where Do We Go From Here?» в Университета Джонс Хопкинс с участието на Елеман са обсъждани доставките на ракетни технологии за Северна Корея. Но формулировките и там се свеждат до това, че те са видимо още съветски ракетни технологии, които са произвеждани в Русия или в Украйна. Съотношението на споменаването на двете страни отново е 22 към 10 „в полза“ на Русия.

Интересно е, че на 4 юли в статията «Wie zum Teufel kommt Kim an eine solche Rakete?» («Откъде, по дяволите, Ким има такива ракети?») немският Die Welt споменава Украйна и… Иран, като възможни източници на ракетните технологии за Северна Корея, но явно тази информация не е забелязана от украинските медии.

Американската преса често разглежда този въпрос. Два дена преди статията в NYT, на 12 август, в провинциалния The Salt Lake Tribune публикуват материала «North Korea still mastering how to deliver a nuke to US», в която отново е цитиран експертът Майкъл Елеман, но Украйна там дори не се споменава. Съвпадение?

Идеален избор на жертва

Именно след анализа на Елеман за руско-украинската следа в севернокорейските ракети, в статията на NYT акцента се променя и темата става украинско-руска следа, по-точно просто украинска.

В този случай жертвата е избрана идеално. Воюващата страна и без това има куп проблеми, защо да не й довършат образа с доставка на оръжие с неясна предистория за всички горещи точки по света, с притежание на технологии за производство на всякакви оръжия за масово поразяване, със странна политическа върхушка, която може да бъде обвинена в каквото си поискаш и дори не е необходима да се търсят доказателства, ами… и така всичко е ясно.

Никой няма да предостави като доказателство обгорени табелки с надпис Made in Ukraine и дата на производство след началото на руската агресия. Просто в информационното пространство ще се подхвърли факта – това може да е била и Украйна. Доказателства никой няма да търси, всички просто ще използват лошата репутация на страната.

При това всъщност Украйна е слаба страна от третия свят, която няма да може да отговори на информационните атаки. Опроверженията на «Южмаш», Турчинов или Горбулин просто няма да ги чуят в САЩ, украинските журналисти няма да получат възможност за отговор в NYT. В историята просто ще остане заглавието «North Korea’s Missile Success Is Linked to Ukrainian Plant»…

Мълчанието на китайските агнета

Заслужава внимание и мълчанието от китайска страна, благодарение на която Северна Корея като цяло съществува. Дължината на границата между Китай и Северна Корея е 1420 километра, а на границата между Русия и Северна Корея е по-дълга с 39 километра. И защо ракетните технологии да трябва да дойдат именно от Русия / Украйна, а не от Китай?

По същността си в момента администрацията на Тръмп се отвлича в никому ненужен конфликт със страна в изолация, която по никакъв начин не може да достигне с ракетите си до американска територия, и според последната версия заплашва само да унищожи техническата база на ВМС на САЩ на остров Гуам.

А в същото време администрацията на Тръмп можеше да се заеме с решаването на икономическите проблеми, обявени в предизборната кампания – намаляване на зависимостта на Америка от чуждестранни стоки. Именно желанието на Тръмп да намали изобилието от немски и европейски стоки на американския пазар предизвика вълната от анти-тръм истерия в европейските политици и медии. Към настоящият момент  търговското салдо на Германия със САЩ е положително, за над 50 млрд евро, положително е и салдото на страните от еврозоната – около 100 млрд евро.

Докато в търговията с Китай търговският дефицит достига почти 350 милиарда долара. Ако администрацията на Тръмп започне нова икономическа политика в стил America First,  най-много ще пострада експортно ориентираната икономика на Китай.

На Китай му идва дюшеш, че вместо да решават икономическите си проблеми, САЩ изведнъж са принудени да се борят със Северна Корея, която изведнъж се е снабдила с ракетни технологии, способни да достигнат територията на САЩ. В краен случай умиротворяването на Северна Корея е един самоделен коз в ръцете на китайската дипломация.

Интересно е, че точно в деня, в който се появи статията за доставката на украински ракетни двигатели, Китай показно затегна икономическите си санкции срещу Северна Корея. Просто съвпадение ли е, или е пореден резултат от пазаренето между Китай и САЩ?

Самоделната Колчуга срещу Джавелина

Възможно е да не се налага да търсим чак толкова сложни обяснения. Навремето Украйна вече беше обвинявана за доставка на станции за радиотехническо разузнаване «Колчуга» в Ирак. След това американците влязоха в Ирак, но така и не откриха следи от украинските «Колчуги». Само че тогава украинският президент Кучма беше показно превърнат почти в президент в изолация.

Едва на четвъртата година от войната между Русия и Украйна, в Америка заговориха за предоставяне на летално оръжие на Украйна. Разбираме, че този въпрос ненапразно се разглежда вече години. Против такива доставки се изказват както агентите на влияние на Кремъл (по този въпрос наскоро имаше интересна статия в Bloomberg), така и вътрешни американски сили, които не виждат директна изгода от бърза победа на Украйна. Защо й е на Америка бърза победа на Въоръжените сили на Украйна в Донбас, ако въпросът може да се решава години, а Русия да остане вплетена в поредния конфликт.

Вече знаем, че при добро желание, достъп до съвременни технологии могат да получат както различни талибани, така и брадатата сирийска опозиция. И само въпросът с доставката на въоръжение за Украйна засега боксува.

Ще ни бъде интересно да видим реакцията на американската страна на тази статия. В краен случай тя ще бъде забравена и ще остане неудачна интерпретация на статията на Елеман. Освен това този случай може да бъде използван във вътрешноамериканските разбори като аргумент срещу предоставянето на летално оръжие на Украйна.

Материала подготви  Антон Павлушко специално за сайта  InformNapalm. Превод: Joveto.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали