Автор: Антон Павлушко

След като година и половина разговарях с много специалисти и свидетели, за да разбера силните и слабите страни на всяка хипотеза, изложих в тази статия своето лично мнение.

Кое Первомайск(ое)?

Веднага след катастрофата на самолета СБУ /Службата за сигурност на Украйна – б.пр./ обнародва аудио запис на разговори между руснаци относно прехвърлянето на комплекс БУК в района на населеното място Первомайское.

От записа става ясно, че комплексът БУК е пресякъл украинско-руската граница в района на Суходолск (Луганска област), а след това е бил доставен в Донецк. Впоследствие е прехвърлен към контролно-пропускателния пункт на сепаратистите „Мотел” (видео) в района на улица Горностаевска:

Оттам на 16-17 юли комплексът е прехвърлен в района на Первомайское.

И тук става интересно. Бившият председател на СБУ Наливайченко в интервю за „Украинска правда” казва следното: „Освен това, има данни, че екипажът на БУКа е отишъл до погрешно село Первомайское, Донецка област! Защото в Донецкия регион има цели седем села, които се казват така. Комплексът е трябвало да се придвижи до село Первомайское в Ясиноватски район, което се намира на запад от Донецк и над което минава маршрутът на руския Боинг.”

Година по-късно Наливайченко дума по дума повтаря версията на СБУ от август 2014 година – руснаците са объркали две населени места с едно и също име. Комплексът БУК е трябвало да се намира западно от Донецк и целта на руснаците е бил руски Боинг:

Версията е доста интересна, но нека помислим. Знаем със сигурност, че комплексът е бил в източната част на Донецк и уж е трябвало да се придвижи на запад в района на гр. Первомайское, Ясиноватски район. Разстоянието от контролно-пропускателния пункт „Мотел”до това Первомайское е около 30 километра.

Даденото населено място се намира близо до Донецкото летище , като на запад се слива с Нетайлове, а на север – с Водяное и Пески.

Ако погледнем картата на зоната на АТО за 16-17 юли 2014 г., ще видим, че тогава Первомайское се е намирало точно на линията на съприкосновение между ВСУ /Въоръжените сили на Украйна – б.пр./ и руснаците/сепаратистите:

Карта на зоната на АТО за 16-17 юли 2014 г.

Всички карти на зоната на АТО за различните дати могат да бъдат намерени в Уикипедия или на сайта LiveUAmap.

Най-вероятно, комплексът не е могъл да бъде придвижен дотам – твърде близо е до фронтовата линия. Всяка една атака е можела да измени разположението на силите и комплексът би попаднал в ръцете на украинската армия. Той просто би се оказал на огневата линия, а в дълбокия украински тил щяха да го регистрират радиотехническите системи „Колчуга” (до 50 км) и щеше да бъде унищожен от украинската артилерия на предната линия на фронта.

Всъщност кое Первомайское са объркали?

Искам специално да отбележа, че топонимиката на Украйна е наблъскана с многобройни „красноармейские”, „первомайские”, „краснопартизанские” и др. под.

Ако се съди по това колко активно украинската страна настоява, че терористите са объркали селищата, можем да направим извода, че наистина е имало някаква информация, че руснаците са насочили комплекса не към планираното място.

В крайна сметка комплексът БУК се озовава в близост до Первомайское в района на Снежное /и на по-големия град Торез – б.пр./, откъдето по предварителна информация е била изстреляна ракетата срещу Боинга.

Но интересното е, че и в района на Торез има две селища с името „Первомайский”: едното е в непосредствена близост до Торез, а другото е на 1-2 километра от първото. Вероятно именно между тях „се е заблудил” комплексът БУК.

Това, че ракетата е била изстреляна от района между двете селища Первомайский, е изводът и от анализа (извършен от украински блогъри + Bellingcat) на снимките с инверсионната следа от ракетата, публикувани веднага след катастрофата на самолета.

Най-вероятно, руснаците наистина са объркали двете селища и са установили БУКа на няколко километра от планираното място. В решаващия момент тези няколко километра са стрували няколко скъпоценни секунди за взимането на решение.

Какво са чакали в полето край Первомайское?

Сега остава да разберем защо са били именно там и кого са чакали.

Первомайское тогава се е намирало в дълбокия тил на екстремистите в района на Снежное. Именно тук се извършва снабдяването на ДНР. Именно в Снежное веднъж много успешно долетя украинска „Точка-У”. 

Руската граница е на една ръка разстояние – има по-малко от 20 километра до КПП „Мариновка”, който тогава е под контрола от ВСУ. По-точно, украинските армейски части се намират под непрекъснат обстрел. Контролът е по-скоро формален – тук украинската групировка е притисната плътно до руската граница.

До Саур могила, която още много пъти ще преминава от украински в руски ръце и обратно, има само 15 километра. Украинската армия е притисната между границата с Русия от една страна и от друга (на север и на запад) – от силите на ДНР/ЛНР, които непрекъснато се попълват с руснаци през граничния участък Краснодон-Суходолск-Изварино и през неохранявани гранични участъци в района на Дмитровка:

Ситуацията на украинско-руската граница на 17 юли 2014 година

Развитието на събитията в този район може да бъде проследено по дати тук.

Комплексът БУК е бил разположен в района на Первомайское точно по средата на украинската войскова групировка, притисната до границата.

По това време украинското командване се опитва да осигури по въздух поддръжка за обкръжените части. Самолети на украинските ВВС действат над завзетите райони на Донецка и Луганска области по цели в близост до украинско-руската граница, за да не позволят на силите на ДНР/ЛНР да унищожат украинските части.

През тези дни украинските ВВС понасят следните загуби :

– 14 юли 2014 г. – свален е Ан-26 в района на село Давидо-Николское (Краснодонски район) /Луганска област – б.пр./;

– 16 юли 2014 г. – свален е украински СУ-25 в района на Амвросиевка;

– 23 юли 2014 г. – свалени са два СУ-25 край Дмитровка и Мариновка.

Всички загуби на ВСУ във въздуха и по-подробно описание с номера, снимки и уточнения – тук.

От Амвросиевка до Первомайское има 40 км, от Дмитровка и Мариновка до Первомайское – 15-20 км. По това време украинската армия се опитва да помогне на обкръжените части. И именно по това време в този квадрат се наблюдава повишена активност на украинската авиация, затова разполагането на руски ПВО в дадения район е напълно логично.

Сянката на Луганското летище

Не случайно отбелязах свалянето в Луганска област на украинския транспортен самолет Ан-26. Успоредно с боевете в района на Мариновка се разгръща активна борба за Луганското летище.

Благодарение на военно-транспортната авиация украинското командване дълго време удържа плацдарма в района на Луганското летище. Доставките се извършват от 25-а бригада на военно-транспортната авиация от гр. Мелитопол (Запорожка област). Използва се активно и летището в гр. Чугуев (Харковска област).

Преломният момент настъпва на 14 юни 2014 г., когато е свален приближаващият летището украински транспортен самолет Ил-76 (49 загинали). През този ден за Луганск летят три самолета Ил-76. Първият се приземява успешно, вторият е свален, а третият обръща във въздуха и напуска района. Транспортният самолет, който остава на летището, е прехвърлен в Мелитопол едва след седмица – на 21 юни (подробно за тази операция – тук и тук).

Това усложнява положението на украинските войски в Луганското летище. Вероятно е била планирана доставка за украинските обкръжени части. Минимум един път е била извършена доставка в сектор Д (Мариновка – Саур могила).

Разполагането на комплекса БУК в района на гр. Торез осигурява контролиране на доставките по линията Мелитопол-Луганск (в сектор А) и по линията Чугуев-Амвросиевка (в сектор Д).

А сега бих искал да обърна внимание на две истории – едната е свързана с деня на катастрофата на MH17, а за другата научихме от доклада на холандската прокуратура година по-късно.

Полетът Киев – Баку

На 17 юли 2014 г. руският БУК явно чака някого в района на Первомайское. Може би – украински транспортен самолет. Или украинските щурмови самолети, поддържащи блокираната групировка. Руснаците определено знаят кого и кога очакват в дадения квадрат. А сега нека да ви разкажа една история от този ден, която предизвиква определени въпроси.

Оказва се, че на тази дата е бил отложен полетът Баку – Киев. Самолетът е трябвало да кацне в Киев до обед, а след няколко часа да излети обратно. Очевидно, става въпрос за самолет на украинската компания МАУ и сутрешните полети PS 0602 и PS 9683. Самолетът е излетял от Баку, но след 1-1,5 часа е кацнал непредвидено в Минералние води (Русия). 30 минути пътниците са чакали в самолета, после са минали митническа проверка и са стояли на летището чак до вечерта. Самолетът е пристигнал в Киев около един часа през нощта на 18 юли.

Този маршрут преминава над Донбас, в района на Донецк. Вероятно, някой по този начин е „освобождавал” небето, за да улесни руската ПВО. Би било интересно да разберем какви други полети са били „отложени” на тази дата.

Може би руснаците са имали информация за украински военен самолет и според времето и мястото маршрутът му приблизително е съвпадал с полета Баку – Киев или Киев – Баку (тогава би летял от посоката, от която е дошъл и MH17). За да не се пречка гражданският самолет на БУКа, руснаците са решили да „изчистят небето”. Отлагането на полет на чужди авиокомпании би било по-сложно, а отлагането на полет на украинската МАУ остава почти незабелязано.

Разследването на журналистите от Correctiv съдържа списък на всички полети на тази дата над мястото на катастрофата и в него липсва полетът Баку – Киев. Той наистина е бил отложен. Колко още полета са били отложени на тази дата? Кога са планирали да летят? Как официално е било коментирано отлагането?

Къде са изчезнали данните от руските радари?

И още един интересен факт, за който разбрахме официално от доклада на холандската прокуратура. Между другото е много странно, че малко се писа за това – имам чувството, че никой не е прочел доклада.

От украинска страна самолетът е бил „воден” от днепропетровския радар, от руска страна го е „водел” ростовският радар. Положението на украинската страна се усложнява от това, че тя не контролира част от своята територия, украинските станции за ПВО не контролират цялата територия на страната (да видим инфраструктурата на „УкрАероРух” през 2015 г. – част от оборудването се е оказало в окупираните райони).

В резултат на това, че украинската ПВО не контролира част от Донбас, радарът вижда само самолети, оборудвани с вторична радиолокация. Самолетите имат транспондер, който отговаря на запитване от радара на летището. В отговор се изпраща информация за типа на самолета, номера на полета, скоростта и височината. Така се събират данните за сайтовете от типа на Flightradar24.

Но съществува и първична локация – радарът изпраща радиосигнал и улавя отражението от повърхността. Така се получава първична информация за даден обект във въздуха.

При разследването холандците са поискали данните от радарите на украинската и руската страна (четем глава 2.9.5 Air traffic services surveillance data, таблицата на страница 38):

Таблица на предоставените данни от радарите – Украйна vs Русия

Таблица на предоставените данни от радарите – Украйна vs Русия

За разлика от Украйна, Русия е предала на следствието само записи от екраните на радарите. Невъзможно е да се провери истинността на тези записи на руските радари.

Причината за подобно поведение е доста странна. Според изискванията на ICAO страните са задължени да пазят такива данни в срок от 30 дни. А при произшествия и инциденти – и по-дълго, докато записите вече няма да са необходими. Но руската Федерална агенция за въздушен транспорт не е предоставила тези данни, тъй като инцидентът е станал извън Русия и съответно те не са длъжни да съхраняват данните.

Съгласете се, че това е доста странна формулировка. Страната, която най-много обвинява Украйна чрез собствените си медии, не иска да сътрудничи с официалното разследване и за целта търси формални поводи.

От руска страна чухме версията за пилота на украинския СУ-25 Волошин, който е свалил MH17. Така че Русия би могла да покаже записите от своите радари и даже raw data. Обаче не го прави.

Холандският прокурор Фред Вестербеке в интервю за Spiegel съобщава за запитване относно получаването на данните от руските радари: «В момента подготвяме запитване, в което молим Москва да предостави информация, представляваща интерес за нас. Става въпрос по-специално за данните от радарите, които са показали на руснаците присъствие на украински военен самолет в близост до МН17.»

В крайна сметка версията на руската страна се оказа пълна лъжа. В близост до Боинга не е имало украински самолет и това е записано в доклада на холандската прокуратура.

Отделно трябва да отбележим, че инцидентът става в непосредствена близост до руската граница – на 15-20 км от нея. Ростовският радар е на около 100 км, най-близкият украински в Днепропетровск – на около 300 км. Чии данни ще са по-точни и ще помогнат на следствието?

Нещо повече. През лятото на 2014 г. по цялата украинска граница са разположени руски системи за ПВО. На сайта InformNapalm има много публикации за техниката на 53-а бригада на ПВО на границата с Украйна (тук и тук могат да бъдат прочетени разследванията за движението на БУКа в близост до украинската граница).

Базите на терористите от ДНР/ЛНР и на руската армия през лятото на 2014 г. са до украинската граница в Милеровски, Каменски, Куйбишевски, Матвеев-Кургански райони на Ростовска област.

Защо така и не бяха показани raw data от руските радари?

Всъщност най-голям интерес представляват именно raw data. Те се получават от станцията за ПВО или радара, обработват се чрез филтри, ненужното се отсява, остават необходимите на радара данни (в отговор на неговото запитване), които се появяват на екрана.

Грубо казано, системата действа приблизително по следния начин. Изпраща се сигнал, който се отразява от целта. Системата непрекъснато регистрира всички пристигащи сигнали и ги обработва чрез филтри, които от всички сигнали оставят само отражението на сигнала, изпратен от системата.

Остава отворен въпросът дали радарната система съхранява абсолютно всички сигнали и дали е възможно чрез тях да се определят чужди сигнали и отговорите им.

Точното време на изстрелването на ракетата от БУКа е известно и затова е интересно да се види промяната на сигнала в този момент (+/-) – съществува ли още някакъв отразен сигнал в този момент, който е бил отсян, но може да е от самия БУК или от спомагателна осветяваща инсталация (ако е била използвана).

А система за контрол и запаметяване на всички сигнали явно съществува: «В допълнение към комплектацията на ЗРК „Бук-M1-2” руската промишленост има възможност… да достави система за обективен контрол (СОК) на действията на бойните средства на ЗРК чрез регистриране, запаметяване, съхранение и възпроизвеждане на информация за обмен на СОУ-ЗУР-ПЗУ.»

Би могло да се провери какъв сигнал генерират комплексите БУК, които са на въоръжение в украинската армия, и да се сравнят техните сигнали с данните от радарите – съществува вероятност, че сигналът на всеки БУК съдържа уникален ключ, по който може да бъде идентифициран.

Затова би било интересно да се видят оригиналните данни и да се потърси отговор на следните въпроси:

– къде се е намирал комплексът БУК;

– колко време комплексът е проследявал целта (бил е включен) и е изпращал сигнали, които Боингът е отразявал;

– откъде точно е била изстреляна ракетата;

– само комплексът БУК с пускова установка ли е бил задействан или още отнякъде са били изпращани сигнали и Боингът е бил „осветяван”, за да бъде подпомогнат ракетния комплекс.

Не е получен ясен отговор на тези въпроси, но теоретично това е възможно въз основа на определени изходни данни.

Военното летище на границата

А сега нека си спомним откъде се е придвижвал комплексът БУК. Според записите на СБУ той е дошъл от Луганска област, като е пресякъл границата в района на Суходолск. На сайта InformNapalm сме проследили движението на комплекса по територията на Ростовска област благодарение на профила на шофьора-наборник Дмитрий Зубов. Успяхме да се сдобием с пътния лист на колоната комплекси БУК (архивът – тук):

Според пътния лист комплексът БУК известно време е бил в Милерово. С какво е интересно Милерово? Там, на 20 километра от украинската граница се намира военното летище Милерово. Войниците най-спокойно снимат околностите на Милерово и военната техника, за което вече сме писали на сайта InformNapalm:

Ето какво виждаме на снимките на руските военни в Милерово:

РЛС на военното летище

В близост до летището е разположен стандартен комплект системи за ПВО, които могат да контролират ситуацията навътре в украинска територия чак до Первомайское, където се предполага, че се е намирал руският БУК.

Радиолокационната станция РЛС П-19 има обсег 160 километра, радиолокационната станция за откриване на цели (СОЦ) 9С18М1-3, която работи свързано с БУКа – 140-150 километра, РСЛ „Десна-М” – до 300 км, радиолокационната станция 9С15М „Обзор-3” – до 240 км и така нататък.

Разстоянието от военното летище Милерово до вероятното място на изстрелването е около 160 километра.

За следствието биха представлявали интерес не само данните от летището в Ростов, но и от военното летище Милерово, както и данните за придвижването на руските РЛС по протежение на украинската граница. Възможно е комплексът БУК да е работил свързано с РЛС, която се е намирала на руска територия максимално близко до границата. Но в доклада на холандската прокуратура няма и дума за летището в Милерово.

Естествено, Русия не е задължена да предоставя своите военни данни, но в разследването на холандската прокуратура има отделна точка за данните от натовския самолет-разузнавач AWACS, който е летял над Полша и Румъния на 17 юли 2014 г. Той се е намирал твърде далеч от украинско-руската граница и не е помогнал на следствието. Но съответното запитване е било направено.

Но в холандския доклад няма и дума за руския аналог на AWACS – A-50 „Шмель”, който е на въоръжение в руската армия и контролира руската граница, а наскоро беше забелязан и в Сирия. Ако Русия няма какво да крие и няма никаква вина, къде са всичките тези данни?

Би било логично да се предоставят данните на руските системи за ПВО от летището в Милерово или на други системи, които са се намирали най-близо до мястото на събитията. Ако Русия няма какво да крие, това не би трябвало да е проблем…

Но Русия не е предоставила такива данни.

Версията на А. Павлушко за катастрофата на MH17

А сега нека сглобим цялата картина.

Няколко дни преди катастрофата на MH17 руски комплекс БУК се придвижва от руското военно летище Милерово към украинската територия. След това комплексът се насочва към западните покрайнини на Донецк. Оттам е прехвърлен край гр. Торез, в района на Первомайское. При което екипажът е объркал две селища, които са разположени близо едно до друго и имат почти еднакви имена – в крайна сметка при взимането на решение за стрелба това струва на екипажа няколко скъпоценни секунди.

Районът край Торез и по-специално в близост до Первомайск не е избран случайно – оттам може да се контролира небето над притиснатата до границата украинска войскова групировка, както и вероятния маршрут на украинската военно-транспортна авиация Мелитопол – Луганск.

Тук руснаците са очаквали някакъв украински транспортен самолет. Те са знаели какъв е самолетът и кога лети. Не случайно веднага след катастрофата сепаратистите съобщиха за свален украински Ан-26.

С цел да се „очисти” небето за руската ПВО и да не се обърка украинския военен Ан-26/Ил-76 с граждански самолет, е бил отменен минимум един полет – Баку-Киев (и автоматически Киев-Баку). Руснаците са разполагали с маршрута и точното време на преминаване на украинския самолет.

Може би в решаващия момент украинският самолет не се е появил. Проследяването на самолета и информационната поддръжка се извършват от военното летище Милерово или от руски части за ПВО на украинско-руската граница. И в този момент в квадрата се появява малайзийският Боинг – не съвсем оттам, откъдето се е очаквало + екипажът на БУКа го е разположил не съвсем на планираното място. Но е била поставена задача за сваляне на самолет и те са го свалили.

След това са разбрали какво са направили. След анализ на изходните данни на радарите са решили за всеки случай да не предават нищо на холандската прокуратура. Данните от руските системи за ПВО биха показали цялостната картина на руското участие в това убийство. А в холандския доклад така и нищо не се споменава нито за летището в Милерово, нито за руската ПВО или за А-50…

Най-лошото в тази версия е, че тя твърде прилича на истина.

(CC BY 4.0) Информацията е подготвена от  Anton Pavlushko специално за сайта © InformNapalm.org. Превод: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.