Ян Марсалек / Снимка: de24.news.
Статията е подготвена от редакцията на INFORMNAPALM LIETUVA, по материалите: HANDELSBLATT.COM 2020-07-19, BELLINGCAT.COM 2020-07-18 и FT.COM 2020-07-10.
На 25 юни 2020 г. германските правоохранителни органи заведоха дело за фалит срещу една от водещите финансови технологични компании – Wirecard, чието ръководство е обвинено в присвояване на около 2 милиарда евро. Ръководителят на компанията Маркъс Браун беше арестуван, а заместникът му Ян Марсалек изчезна, след като беше уволнен от компанията. Според Financial Times (FT) германските правоохранителни органи са обявили австрийския гражданин Ян Марсалек за международно издирване, а службите за разузнаване и сигурност на на поне три западни държави се интересуват от него заради възможните му връзки с Главно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили Руската Федерация (ГУ на ГЩ на ВС на РФ), което е по-известно с предишното си име – Главна разузнавателно управление (ГРУ).
FT проведе журналистическо разследване на дейността на Ян Марсалек и откри, че от 2015 г. той редовно е провеждал срещи с представители на ЕС и Русия по проекти за възстановяване на Либия. Според FT, Ян Марсалек се интересувал от инвестиции в циментов завод в Либия, а през 2018 г. е организирал в дома си в Мюнхен среща с анонимни експерти по повод осигуряването на „трудова заетост“ на 15 хиляди военни наемници – според него те щели да охраняват търговски проекти в Либия (обаче, каква би била истинската дейност на наемниците, не е известно). Според FT съветник на Ян Марсалек по либийските въпроси е бил руският гражданин Андрей Чупригин – експерт по арабските страни, който разузнавателните служби определят като бивш служител на ГРУ.
„Бившият“ сътрудник на ГРУ Андрей Чупригин / Снимка kavpolit.com.
Известно е, че няколко десетки въоръжени служители на руската ЧВК „РСБ Груп” („RSB Group”) са били разположени в завода на либийската циментова компания.
Служители на „RSB Group“ в Либия / Снимка: Twitter.
Според FT, Ян Марсалек си е сътрудничил с обществената организация на Австрийско-руското дружество за приятелство, на чиито членове е предал класифицирана информация, получена от австрийското министерство на вътрешните работи и австрийската служба за вътрешна сигурност BVT. По данни на FT, Ян Марсалек е предал секретна информация и на австрийската дясна популистка партия FPO.
Според източници на FT, Ян Марсалек е достатъчно ярка личност и не се е ограничавал само до деловите въпроси, свързани с дейността на Wirecard. Той обичал приключенията, с които често се хвалел на колегите си. Едно такова „приключение“, разказано пред колегите му през 2017 година, е пътуването му до град Палмира в Сирия, веднага след като руската армия го привзема от бойците на ИДИЛ. Според Ян Марсалек той е отишъл там по покана на руските военни веднага след успешно завършената им операция.
Наемници от ЧВК Вагнер (прокси-формирование на ГУ на ГЩ на ВС РФ) в Сирия / Снимка: InformNapalm.
Според FT през 2018 г. Ян Марсалек показал на партньорите си в Лондон четири класифицирани документа от разследване, проведено през 2018 г. от Международната организация за застраховане на химическо оръжие (OPCW). Те съдържали информация за нападението над Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, както и химическата формула на нервно-паралитичната отрова „Новичок“. Все още не е ясно как секретни документи са попаднали в ръцете на Марсалек.
Сергей Скрипал в търговския център в Солсбъри / Снимка: AFP/„Scanpix“.
След фалита на Wirecard и съобщенията за изчезването на Ян Марсалек, германският вестник Handelsblatt, разчитайки на собствени източници, съобщи, че австриецът се укрива в частен дом край Москва, а засигурността му се грижи ГРУ. По информация на Handelsblatt, уволненият от Wirecard, Марсалек незабавно е заминал за Беларус, но след ескалацията на напрежението между беларуските и руските политически лидери, той е отведен в Москва. Според Handelsblatt, преди да напусне централата на Wirecard в Дубай, Мараслек е изпратил голямо количество криптовалута (биткойни) в Русия.
Ян Марсалек / Снимка: isaan.live.
Агенцията за журналистически изследвания Bellingcat също проведе разследване, в което потвърдиха информацията, че Ян Марсалек е избягал в Беларус веднага след уволнението си. Според тях на 18 юни 2020 г. австриецът е летял до Талин, където се прехвърля на частен самолет и на 19 юни каца в Минск. Журналистите са проверили тази информация в базата данни за граничния контрол на руско-белоруската граница, в която беше е запис на датата на пристигането на Ян Марсалек. Той се опитал да заблуди разследващите и купил билети за Филипините, преди да замине за Беларус, а също така е фалшифицирал данните за пристигането си в имиграционния регистър. Според Bellingcat в кореспонденцията си с други хора след неговото изчезване той заявява, че се намира в Азия, но един от отговорите му го предава. На въпрос на негов колега „стабилна ли е политическата ситуация“ в страната, в която се намира в момента, Марсалек отговаря: „Не се притеснявайте, тука същото правителство е през последните 25 години.“ Този отговор предизвикал съмненията на журналистите, че Ян Марсалек може да не е в Азия, а в Беларус.
Ян Марсалек / Снимка „The Insider“.
Журналистите установиха още, че Ян Марсалек е посещавал Русия около 60 пъти през последните десет години, като повечето от пътуванията му са през 2015-2016. По думите на Bellingcat не е ясно какво е правил Марсалек толкова често в Русия през този период, но неговата дейност вероятно е привлякла вниманието на Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). В повечето случаи пътуванията на Ян Марсалек до Русия са с продължителност два до три дни, но през септември 2017 г. той прекарва там повече от седмица. Според разследващите журналисти, Марсалек е пристигнал в Русия на 9 септември 2017 г., а на 15 септември 2017 е искал да излети с частния си самолет, но граничната служба на ФСБ не му позволила. Разрешили му да отпътува чак вечерта на същия ден: след това пътуване до Русия Ян Марсалек не се е връщал в Русия, или поне не и с паспорт, издаден в Австрия, съобщава Bellingcat.
За пътувания до Русия Марсалек е използвал шест австрийски паспорта, издадени на негово име. Той обаче имал и „неграждански“ дипломатически паспорт, издаден от трета страна. Има само няколко държави (нито една в Европа), които използват тази практика. Подобни паспорти се издават на почетни консули в изключителни случаи. Според Bellingcat, Ян Масарлек нееднократно се хвалел, че има паспорти на няколко държави, а няколко дни преди изчезването му споменал пред свой бивш колега, че е почетен консул на неназована държава.
Пътувания на Ян Марсалек / Снимка bellingcat.com.
Според разследващите журналисти, ФСБ е проявявала особен интерес към Ян Марсалек. След проверка във вътрешната база данни на ФСБ за лицата, които представляват интерес за службата и техните дейности в Русия, Bellingcat са намерили доста подробно досие за него. По думите на журналистите, базата данни на практика включва почти всеки чужденец, пътуващ в Русия, като най-често просто се назовава страната, от която е пристигнал, и целта на пристигането му Русия, като се записва часа на пристигане и заминаване, както и номера на паспорта. Но в случая с Ян Марсалек са събрани допълнителни данни, тоест изчерпателен списък на пътуванията му извън ЕС от 2015 г. насам. Според изданието не е ясн точният мотив на ФСБ за събиране на допълнителни данни за Марсалек: това може да се дължи на продължаващото му сътрудничество с руските служби, или той е бил под наблюдение като потенциален обект за вербуване. Последната версия се подкрепя от задържането му през 2017 г., когато ФСБ може да го е принудила да сътрудничи. Друга версия може да е, че Марсалек е бил следен заради връзките му с ГРУ, чиято дейност в чужбина представлява интерес за ФСБ. Според Bellingcat информацията за пътуванията на Ян Марсалек е била събирана до 2018 г.
Според разследващи журналисти данните за преминаване на беларуската граница могат да бъдат фалшифицирани по същия начин, както и данните за заминаването на Ян Марсалек за Филипините. Такава операция обаче не би могла да бъде проведена без знанието на ФСБ, което би потвърдило връзката на австриеца с тази руска специална служба.
Още материали от InformNapalm
- Къде СВР на Русия крие «Новичок»: анализ на карти на обектите
- Как руските журналисти подготвят репортаж за химическо оръжие в Украйна и Грузия
- Провалите на ГРУ на Русия на фона на пандемията COVID-19
- Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
- Доброволци събраха доказателства за участието на 32 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm
No Responses to “Ян Марсалек – най-издирваният човек в света”