Пред вас е четвъртия епизод, но не и последния от сагата FrolovLeaks. Тези, които за първи път се сблъскват с тази материя ви предлагаме да се запознаете с предишните части в раздела: Hacker.

Хакери активисти от украинския Кибер алианс (UCA) предадоха за изследване на доброволците от международната разузнавателна общност InformNapalm огромен масив от данни, извлечени от пощенската кутия на заместник директора на Института за страните от ОНД, прес-секретаря на Съюза на православните граждани, «внедрения църковен експерт» Кирил Фролов (FrolovLeaks).

Хакнатата електронна коресподенция на Фролов е от периода на 1997 – 2016 г., ето защо я представяме в няколко епизода. В епизод 4 разглеждаме периода на 2011 г. и пред нас се разкрива задкулисие от увлекателни интриги, препоръките на Гьобелс до патриарха, манипулациите му във висшите етажи на властта на РФ, опитите му за влияние в Украйна и вербуването на украински генерали, както и подбуждането на пламъците на войната в Сирия.

Пълното сметище с кореспонденцията на Кирил Фролов ще бъде представен в последната част на тази серия и ще бъде достъпен за дълбоко изучаване от всеки желаещ. Изходните архив EML-писма, на основата на които е подготвен този епизод са достъпни в архива. В публикацията представяме скрийншотове и прикачени файлове към тези писма.

В кореспонденцията на Фролов през 2011 г. се разкрива засиления синтез между църквата и държавата Русия, създаването и прокарването на нови технологии на т. нар. «руски свят» в Украйна, появата на нови агенти за влияния и безкрайни спорове и войни в периферията на църквата, най-вече в отделите на Харкив и Киев, които са ключови за УПЦ.

Все по-ясна е темата за руското влияние в Украйна, например в: «В общи линии защитата на териториалната цялост на Украйна за мен е неразбираемо, в душата си не признавам Украйна. Освен това, не я признава и Патриарх Кирил (в кулуарите той ясно твърди, че целта на Патриаршията му е държавно сливане на Русия и Украйна, а не само духовно единство)». 

Фролов разработва за патриарха анализ за вътрешната руска политическа ситуация и върху него базира предложение за създаване на аналитичен център, който да се занимава със засилването на ролята на РПЦ като фактор, и който да се запази при революционни катаклизми — super-vazhno, analytycheskyj-tsentr. Пише до патриарха на 21.03.11 г. бележка за политическата ситуация в РФ — v-ponedelnyk. На 10.04.11 г. набляга за необходимостта от ултиматум към тогавашния кмет на Москва Сергей Собянин — vashe-svyatejshestvo-2: «Трябват ни 600, а не 60 храма!», —  при което отбелязва «искането си да се предаде на ПК –  съгласувано е. Това в действителност е конфиденциално» (ПК – патриарх Кирил, а с кого е съгласувано с АП, ФСБ, партия?). Фролов, също така в писмо поучава бъдещия Председател на Синодалния отдел по взаимоотношенията на Църквата с обществото и медиите на Московския Патриархат (който е назначен през 2015 г. на тази длъжност не и без съветите и интригите на Фролов) –  Владимир Легойд:

«Вземете властта в медийното пространство, станете Гьобелс за нашия духовен фюрер — Патриарха. Политическата обстановка за това разполага и с путинци, и с медведевци по телевизонните канали, във вестници, в стотици сайтове, говорете един с друг – на тези сте им дали вече една част, дайте им още, тогава ще преминат на ваша страна. Само от това разбират, този начин, това е рационалния подход да не попречат на катехизма».

Активна дейност се осъществява и в института за страните от ОНД, където Фролов отговаря за Украйна – на 26 януари 2011 г. на семинар «Актуалните проблеми на руското движение в Украйна», участват лидери от партиите «Руско единство», «Руски блок», обществени организации «Руска общност» и «Руска общност в Украйна» — raspechat-zatulynu-rdu. Заедно с политолога Кирил Логинов написват програмен доклад «до самият връх» с обосновани идеи на «руския свят», «третия Рим» и партийно-православната църква като фактори за модернизиране на руската държава — tretyj-rym-suverennaya-modernyzatsyya-doklad-supe-super-8 . В същото време в свое писмо обсъжда формалния си ръководител от института за страните от ОНД – Константин Затулин от 31.07.11 г. крайно пренебрежително: «Освен това, той иска да бъде награден с църковен орден, дайте на чичо Костя цаца«, «Затулин малко разбира от факти. Ако допуснем, че аз го напусна, линията на Института може да се промени във всяка една посока» (2.09.11 г.).

Продължава и активната кореспондеция със Сергей Моисеев от Харкив, който препраща до Фролов записка, написана от Игор Массалов, проруски активист от екипа на Виктор Медведчук, в която говори за маргинализацията на тогавашния губернатор Михаил Добкин и обосновава посоката на дейността му — massalov-o-nekotoryh-napravlenyyah-gumanytarnoj-polytyky.

И, разбира се, не е съвпадение, че именно вписаната тук организация на Моисеев, която се моли за насърчаване в ролята й за дестабилизацията на ситуацията в Харкив през пролетта на 2014 г.  – е написал подробно в досието — spravka-po-obshhestvennym-organyzatsyyam. В главата Фонд «Спаси и Защити»: «Когато Вячеслав Картавих работеше в РОВД / милиционерско управление на Московски район, гр. Харкив – Геннадий Адолфович Кернес, кмет на града Харкив е заловен през 1986 г. за кражба на златна верижка. И тогава дава съгласието си да стане информатор на милиционерски сътрудник на Картавих, и влиза на отчета от този момент в мрежата на криминалния контингент за влияние. С цел да избегне обвинение в престъпление, Кернес дава съгласието си да сътрудничи, и след това получава псевдонима «Чертожника». Вячеслав Иванович е един от организаторите на структурата на Партията на регионите в Харкивска област. Когато в партията идва Геннадий Кернес, тогава Картавих застава срещу приемането му за кандидат за поста секретар на градския съвет. За това Вячеслав Картавих е изключен от партията и впоследствие обвинен в две покушения срещу Кернес. Също са предприемани и опити да се лиши Вячеслав Картавих от бизнеса му в Харкив».

Агенти за влияние в Украйна

В края на 2010 г. в електронната поша на Фролов се появява нова особеност – най-важните материали и оперативни съобщения той изпраща до Д.Пахомов <christe_eleison@mail.ru>, директор на фонд «Международен фонд на Христианската Солидарност» с етикети «силоваци», «към върха», «Гришин». Например, на 12.07.2011 г.: «При нас в Института —  Сафаргалеев, Затулин нищо не разбират, а Сафаргалиев влачи уахабити от Пакистан. Гонете ги от института, нека да говорят със Затулин за това».

А ето и снимка на Фролов с Пахомов от среща с председателя на комитета за обществените обединения и религиозни организации към държавната руска Дума  –  С.Гаврилов (КПРФ) от 7.12.16 г., т.е. изпитаните механизми продължават да действат и в момента.

През 2011 г. за желанието на комунистите да контролират този комитет Фролов пише така:

«Важно. КПРФ изискват от Държавната Дума позиция за Комитета за обществените обединения и религиозни организации. Искат в него да влезе депутата С. Обухов, а този човек не е приятел на Църквата, Единна Русия иска първо да постави в него мюсюлманина Р. Абдулатипов. Един от представителите на исляма може да бъде в профилния комитет на Думата, но не и на длъжност първи заместник, и в ситуация, когато начело на комитета е комунист. В сегашната ситуация това ще е шамар за Православието.
Докато не е късно ситуацията може да се спаси с преговори на най-високо равнище»

В Москва сериозно се обсъжда проекта на мястото на митрополит Никодим (Руснака) да се заеме от Иларион Алфеев от Харкив – Фролов пише до Алфеев и други свои влиятелни контакти многобройни писма с информация за Харкив, споменавайки обществените организации «Рус Три единна», (председател С. В. Моисеев), «Памет на Държавата» (председател В. С. Проскурин), фонд «Чест и Достойнство» (президент И. Е. Массалов), «Спаси и Защити» (президент В. И. Картавих), «Родителски комитет» под ръководството на йерея Александър Каневски, който е препоръчан като «стар сътрудник в борбата, убеден поддръжник на руския свят», журналиста — vashe-vysokopreosvyashhenstvo, тази информация Фролов изпраща на Пахомов, вероятно да я предаде на ФСБ.

На 6-8 май 2011 г. патриарх Кирил пристига в Донецк и Харкив, С. Моисеев и Г. Макаров получават указание да доведат хората си в дроздова униформа: Фролов им пише: «Вие с маргеловци трябва задължително да сте там», т.е. вече има организирани и оборудвани групи.

С. Моисеев му отговаря: «За срещата се подготвяме. Днес се заклеха Маргеловци, които трябва да се разбунтуват. Представете си какви подаръци ги очакват бандеровците».
Фролов разчита на Моисеев: «Сега медиите се отнасят към теб като източник на православните общински организации в Украйна. Започваме активно да те рекламираме. Трябва да станеш новия Кауров без допуснатите му грешки».
В края на декември 2011 г. по време на протести в РФ, Моисеев предлага услугите на «титушките си» (по това време този термин все още не съществува): «Заявяваме, че сме готови да организираме приятелски влак до Москва. Вече преговарям с казаците, маргеловци и чернобилци. Ще пуснем сред тълпата стотици, с влака ще стигнем до кметството на Москва, а с автубуси ще разлепим имперски плакати по цялото протежение на Москва».

Фролов чрез Пахомов съгласува с ФСБ църковните назначения в УПЦ към МП — avtobyografyya-ygum-venyamyn. В този пример става въпрос за епископ Новосанжарск, викарий на Полтавската епархии, вице-ректор на Полтавската мисионерска духовна семинария Вениамин (Владимир Валентинович Погребной).

В Донецк, Харкив и други градове по един и същ сценарий се организират многобройни проимперски, проруски акции, и ако в Харкив си спомнят Михаил Дроздовски, генерал от Бялата армия, то в Донецк за Иван Паскевич — v-donetske-vspomynaly-paskevycha

Фролов насърчава идеята за използване на «Победата във Втората световна война» като обединяващ символ в постсъветското пространство, но и в същото време постоянно, предлага, искренно да се бори с възраждането на сталинизма, за да се предотвратят подобни опити. Под неговото влияние патриарх Кирил посещава генералния щаб, където на среща с най-високи рангове от командването и генералитета от въоръжените сили на РФ излага речта си. До колкото можем да съдим от кореспондецията на Фролов – вътрешния внедрен църковен човек на срещата е трябвало да обсъдят Деня на победата и създаването на институт за военни капелани, като по този начин църквата създава институти за влияние в агресивната държавна машина на РФ. Това, в крайна сметка води до възраждането на сталинизма и използването на Църквата за оправдание на руските военни пресъпления, за което свидетелстват и фактите за свещеници благославящи пътувания за войните в Украйна и Сирия, участието на неколцина от тях от РПЦ и УПЦ към МП във военните действия, и във вербуването на терористи.

Фролов и съучастниците му подготвят проект за създаване на аналитичен център — Аналитичен център — 1 и разработват способи за използване на потенциала на Църквата за политически цели, в интерес на партия «Единна Русия» — Общероссийский фронт-1; Рабочая группа движений при ОВЦО — 1; Рекомендации_рабочей_группы_4. На 01.08.11 г.: «В плановете на Патриарха е да се създадат епархии, не съвпадащи с границите на РФ, Украйна и Беларус.  Например, част от епархии на няколко района от Ростовски район и части от Луганска област. Задачата е да се преодолеят границите между РФ, Украйна и Беларус».

Фролов излага плана си за издигането на Иларион Алфеев за Харкив, пише му писмо с отметка «строго поверително». Но ако внимателно се погледне в хакнатата кореспонденция, може да се открие и още едно писмо, до патриарха, което изпраща до вътрешното министерство, до Глазиев и ФСБ (чрез Пахомов). Отлична «поверителност» (тайно в целия свят). Точно такава схема на разпространение се засича и в други случаи, даже той подчертава в едно от писмата си до помощника на патриарха Михаил Куксов, че се отнася само за Патриарха, който не управлява страната, но може да изпрати това предложение до депутатите за непосредствено решение (18.08.11 г.). Плете интриги зад гърба на Патриарха дори.

На 15 юни в Одеса се срещат митрополит Агафангел с С.Наришкин. Основната тема на преговорите – отношението на митрополит Агафангел към назначението в Харкив, а след това и в Киев на митрополит Иларион (Алфеева), Главата на ОВЦС към МП, за това пише до Фролов:  За резултатите от беседата с Главата на АП на РФ С, в което се споменава, в качеството си на перспективна област за работа с младия епископ от УПЦ към МП, и неговите представители, както и лидер на казашкия отдел епископ Йосиф Глуховский (Масленников), Главата на отдела под пастирска опека на воините-афганци епископ Броварский Феодосий (Снегирев). Отказвайки се проекта за назначаването на Алфеев, Фролов веднага се прехвърля към назначаване в Събора на свои доверени лица – министъра на образованието Дмитрий Табачник, Андрей Новиков, Димитрий Сидор, Николай Доненко, Валерия Каурова, Игор Марков, Валерия Ковалева, Сергей Моисеев, Валентина Лукияника, Евгения Максименко, ректора на Почаевска семинария архим. Натанаил (Крикоту), Юрия Егорова.

След смъртта на митрополит Никодим (Руснака) на вакантната важна позиция в Харкив предлага архиепископ Тулчински Ионатан (Елецких), който счита за свой човек. Също във връзка със здравето на Блаженния митрополит Владимир, Фролов разглежда няколко варианта за засилване на руското влияние – неутрализация на поддръжниците за обединение в една украинската църква, обмен на свещенници (украинските се насочват в РФ, а руските кадри поставя в украински енории), насърчаване на агентите за влияние – одеския митрополит Агафангел, А. Новиков, Е. Максименко и др.

Интензивна кореспонденция има Фролов с адрес <sirius1919@mail.ru>. «Владимир е в реанимация, настъпва решаващия момент и има възможност да се прокара Агафангел за примат», «ДВ (Табачник — G.B.) ваше светейшество подчертавам колко много е сторил за запазването на единството на Руската Църква и в борбата с оранжевото лоби в УПЦ.»

«Sirius» — това е близък до Д. Табачник, съавтор, историк, чиновник, дипломат – Виктор Воронин, или още един канал за изход на Фролов до ФСБ, към този с Пахомов. Ето какво пише за автора РНЛ:

Много въпроси Фролов обсъжда и с проруския свещеник от УПЦ към МП отец Евгенией Максименко, който е от изповедниците на избягалия екс-президент на Украйна В. Янукович.

В това писмо се споменава Юрий Анатолиевич Ладний, украински дипломат, който през 2006 г. работи непосредственно с Янукович, през 2011 г. е съветник на президента на Украйна, ръководител на главното управление по въпросите с конституционно-правовата модернизация на АП. От 12.03.12 г. е член на Наблюдателния съвет към Дипломатичната академия на Украйна към Министерството на външните работи.

При възникналите противоречия между Путин и патриарха, Фролов веднага предлага да се преобразят в засилване на църковната власт, говорейки за църковно-държавно партньорство, в областта на телевизията и киното — изключително поверителен  текст. Извършва доста работа в засилване на позицията на Църквата, предлага да се премести в Кремъл резиденцията на Патриарха, способства за превръщането на църквата в елемент от държавната машина: «Църквата в Русия – «Третия Рим» трябва да се превърне в център за образуването им, както и ключова институция за гражданското общество. Закономерно и правилно, е че Църквата изказва позициите си по всички актуални въпроси в държавния и обществен живот. Само една обществено активна Църква може да осъществява тази мисия». Предлага да се изгради експертен съвет към Патриарха, пише списък, от Украйна са посочени Сергей Кичигин, главния редактор на вестник «2000», Дмитрий Табачник, министър на образованието и науките, Петр Толочко, академик Владимир Корнилов.

Осъществява постоянен натиск върху църквата в Украйна, например: «Във връзка с това да се спаси ситуацията може само вископоставен светски (всички църковни канали вече са използвани) телефонен разговор от Москва с гаранциите, че митр. Агафангел няма да бъде свален и ако трябва в бъдеще ще постъпи както трябва. Аналогично прозвъняване е необходимо и до Черновицевския митрополит Онуфрий. В противен случай процесите за автокефализация на УПЦ могат да станат необратими».

Кирил Фролов се намесва и в дейността на църковните структури на РПЦ. През декември 2015 г. подава отставка Всеволод Чаплин, макар че за това става въпрос в кореспонденцията му още през септември 2011 г., когато е пратил бележка до Патриарха: «Възможно решение за разходите за подмяната на ръководителя на Синодалния отдел по взаимоотношенията на Църквата през октомври 2011 г.», изпраща я на Чаплин, но в съкратена форма, без този абзац: «Най-оптимално е отсрочка за кадрово решение за ръководител на ОВЦО до есента на 2012 г., до периода след приключване на кампанията за парламентарни и президентски избори. След края на този период препоръчително е да има «изпитателен период», през който да се предложи на отец Всеволод Чаплин да поправи недостатъците в работата си (включително политическо и медийно планиране, организация на регионална мрежа от епархиални отдели във взаимодействие с Църквата и обществото) спомогателни структури – експертни и аналитични, както и допълнително съгласувани личности».

В пощата на Фролов е отразено и влиянието му върху украинската армия. С помощта на одеския проруски свещеник А. Новиков влиза във връзка с генерал Григорий Педченко, който по това време е началник на Генералния щаб на Украйна, за което е написал: «Един от малкото с проруски възгледи, към православната московска патриаршия, негов духовник е известния с антибандеровските си и решителни промосковски възгледи протойерей Андрей Новиков, секретар на Одеската епархия. Непосредствената политическа цел на Педченко е поста министър на отбраната. Това е в интересите на Русия, като се има предвид, че днешния министър отбраната Ежел беше разкрит на провокации срещу футболния шампионат в Русия. Помощник и доверено лице на Педченко е генерал Владимир Абросимов готов оперативно да  пристигне в Москва» (в писмото грешно е посочено името му, правилното е Павел). Фролов придава голямо значение на този контакт и планира да организира среща между генерала и Путин. Павел Абросимов пристига, в резултат на преговори на Фролов, който пише план за работа по недопускане на подписването на споразумението за свободна търговия между Украйна и ЕС – в резултат на въздействието на Църквата върху Янукович: «По този въпрос е необходимо да се използват всички налични възможности, включително и недооценените. Първата такава възможност е страха. Доверенните лица са длъжни да разкрия истината пред Янукович, че рейтинга му пада значително бързо, отколкото индексите на фондовия пазар, и много по-бързо, отколкото при Ющенко. Но за разлика от Ющенко, на Запад Янукович не е нужен на никой, и съдбата му е да очаква съд и затвор. Единственото спасение – това е Русия ». По този случай Виктор Воронин, е  насърчаван от ФСБ.

Цитат: «Друга придобивка за Русия. секретарят на митр. Агафангел, близък с Патриарх Кирил прот. Андрей Новиков стана духовния ръководител на Генералния щаб на Украйна генерал Григорий Педченко. Педченко моли за среща с Патриарха и Наришкин през януари 2012 г. Това е добра инициатива за да се превърнат в яростни поддръжници на обединението на Украйна към Русия лица като прот. Андрей Новиков, духовника на Янукович, Азаров и Табачник».

Планира: «Както съобщават източниците в Одеса, Виктор Нусенкис трескаво се опитва да убеди патриарх Кирил за безалтернативната кандидатура на Донецкия митрополит Иларион за поста на Киевски митрополит. Нусенкис се опита на позицията на В. Янукович. В същото време след богослужение в Киев на 23 ноември Одеския митрополит Агафангел става настоящ народен герой в средите на православните киевляни. Освен това, те се опасяват, че в случай на избор между Иларион – Онуфрий ще победи Онуфрий. На свой ред, в случай на избор между Агафангел – Онуфрий ще победи Агафангел, което е най-добрия вариант за Русия.
Във връзка със сложната ситуация, считам, че мнението на Президента и Премиера Русия в полза на митрополита Агафангел трябва да бъде пренесено до Янукович и Нусенкис. В краен случай, възможния компромисен вариант – митрополит Агафангел да стане ръководител на делата на УПЦ към МП, архиепископ Ионафан (Елецких) глава на ОВЦС на УПЦ към МП, протоиерей Андрей Новиков — глава на Отдела по взаимодействие на Църквата и Обществото, което е необходимо да се създаде в УПЦ към МП. Също така е необходимо за храма на УПЦ към МП във Върховната Рада, където в момента служи «сива мишка», а Новиков може активно да действа в проруска посока».

Преди съвещанието на синода към УПЦ на 20.12.13 г. се опитва чрез патриарха да насърчи Агафангел и Новиков — Ваше Святейшество-нов.

Интересна особенност — в писмата е видно, че съществува директен канал за влияние върху Янукович, който не само е на рационално ниво, но и на психологическо, използвайки мотив като страх. Въпреки това, този обект за влияние в кореспонденцията не се назовава.

През ноември 2011 г. Патриарха лети за Сирия, а там вече половин година продължават мирни простести, брутално смазвани от правителството. По случай визитата там Фролов пише: «Пастирската визита на негово Светейшество Патриарх Кирил в Сирия е особено актуална «тук и днес», защото тези, които се  стремят в установяване на «нов световен ред» , в който, между другото няма място за Русия («малка република върху руините на Русия – това е колония), се стремят да свалят сирийския президент Башар Асад, приятел и партньор на Русия. Ако го достигне съдбата на Кадафи, то поддържаните от «Вашингтон» ислямисти няма да оставят намира Антиохийската Патриаршия, нито руската база на ВМФ в Сирия. Така че визитата на Патриарха в Сирия е изключително важна, това не е просто «протоколно» посещение, а визита на духовен лидер, променящ хода на световната история към по-добро».

Сега вече знаем как точно се е стигнало до намесата в хода на историята, когато света се стресна от събитията в Алеппо – всичко е започнало доста безобидно с посещението на руския Патриарх в Сирия….

Следва продължение …

Четете по темата:

• FrolovLeaks: внедрен църковен експерт на Кремъл за влияние в Украйна. Епизод I
• FrolovLeaks: опити за влияние в политиката на Украйна с помощта на анатема. Епизод II
• FrolovLeaks: Църковни интриги. Епизод III

Материалите бяха предоставени от хакери активисти от украинския Кибер алианс на екслузивна основа за анализ и обработка. Общността InformNapalm не носи отговорност за първоизточника и произхода на данните.

Материалът за публикация подготви Giordano Bruno