С приближаването на парламентарните избори в Грузия, които са назначени за октомври 2016 година, грузинската общественост става свидетел на интересни събития, включително и на активация на местните адепти на „руския свят”, както и на своеобразна самолустрация на проруски сили, които доскоро седяха в сянка. Този обзор няма за цел да опише целия спектър от партии в Грузия, които имат амбиции за парламента. Ще представим само някои политически сили и техните поддръжници – обединения, които са фаворити на Кремъл, и които са дотирани от Русия.

След последните парламентарни избори през есента на 2012 година, вътрешнополитическата обстановка в Грузия съществено се промени. Болшинство в парламента получи коалицията „Грузинска Мечта”, която обединява отделни личности и партии-антиподи, които излязоха в единен фронт срещу управляващата партия „Национално движение”. Дошлото на власт ново парламентарно болшинство обяви амнистия, от която се възползваха и криминални елементи, и хора, излежаващи присъди за държавна измяна и шпионаж в полза на Русия. Беше поет политически курс на подобряване на отношенията с Русия, който за четири години, независимо от опитите за конструктивен диалог (отчитайки главните принципи за суверинитет и цялост на Грузия), не доведе до нищо добро. Русия си остава страна-окупант, контролираща два региона от Грузия, която продължава с „пълзящата си окупация”, прекарвайки някакви „граници”, завземайки нови територии, разделяйки села и семейства, похищавайки и убивайки мирни грузински граждани.

На фона на политиката на „помирение”, забележимо се усили активността на руската пропаганда, проруските организации и поддръжниците на „руския свят”, представени в ред политически и неправителствени организации, сред които обръщаме внимание на следните.

От парламентарните сили

• Действащата парламентарна фракция на «Индустриалците»: хора с тъмно минало, натрупали състояние по време на хаоса и беззаконието през 90-те години на миналия век, лице на която е производителят на бира, поклонник на сталинизма и със силно антизападно настроение Топадзе.
• Действащият депутат Мечиаури, известен със своя радикализъм и противозападни изявления, от когото се отказаха дори неговите коалиционни партньори от „Мечта”, и който създаде нова проруска партия «За единна Грузия». Партията обедини корупционерите от епохата на Шеварнадзе, в това число и избягалият в Москва бивш губернатор Мамаладзе.

От извънпарламентарните сили

• «Съюз на патриотите», който се кани да обедини 5 партии, прибрали сганта от епохата на шеварднадзевия хаос от 90-те, както и някои нови лица – провокатори и интриганти, които успяха да си направят пи ар по време на парламентарните игри през 2012-а, начело с комисарката Инашвили.
• Новопоявилото се обединение «Центристи», което обещава на избирателите „руски пенсии, отмяна на визовия режим с Русия, възстановяване на териториалната цялост”. Основните лица на това обединение е бившият МВР министър и член на бандитската групировка «Мхедриони», излежалият присъда за тероризъм Хачишвилии и главният герой на тъй наречените „затворнически кадри”, садистът-насилник Бедукадзе.
• „Демократично движение — Единна Грузия”, партията на Нино Бурджанадзе, с ясно изразена проруска насоченост и амбиции да се върне на държавната софра.

Освен изредените партии и обединения, готовност да се кланят на Спаската кула на Кремъл има и други, не толкова амбициозни сили, но с ясно изразен руски акцент. На първо място такъв е местният фаворит на Дугин, клоунът Арчил Чкоидзе, лидер обединението «Евразийски избор» и „социалистът” Валерий Кварацхелия, който наскоро намери нови спонсори от „Златоглавата” и прие гости от Руската Федерация, в това число и депутата от Държавната дума Владимир Симагин от КПРФ (Комунистическа партия на Руската Федерация).

Не могат да не бъдат включени в списъка и Неправителствените организации на местната руска диаспора, чиято дейност особено се активизира в последно време. Условен център на руската култура в Тбилиси е Грибоедовският театър под ръководството на Николай Свентицки. Театърът живее свой живот, в него се намира и офисът на местното представителство на РИА Новости, където периодично дават пресконференции различни маргинали – въпросният Чкоидзе от «Евразийски избор» и «Обществото на Ираклий 2».

Като се заровим в детайлите се оказва, че заслужилият деец на изкуството на РФ, президентът на Международния културно-просветен съюз „Руски клуб”, кавалерът на Орден на Дружбата (без лента) Свентицкий, покрай другото, се явява и Член на президиума на Международния съвет на руските сънародници — МСРС. Между другото, освен господин Свентицкий, към тази подривна организация (намираща се под опеката на Министерство на външните работи на РФ), имат отношение поне още двама „клиента” на сайта „Миротворец”, занимаващ се с регистриране на международни престъпници. Става дума за председателя на президиума на МСРС Вадим Колесниченко и за неговия заместник  Сергей Цеков.

Специално внимание трябва да се отдели на «Съюза на Руската Младеж на Грузия» и «Центърът за Правна Защита на Руските Сънародници в Грузия» (ЦПЗРСГ) — това са две организации с еднаква емблема и с един ръководител – Александър Беженцев, чиято майка е ръководител на ред местни и международни диаспорни обединения. Просто като семейна работа на официална руска хранилка.

Проектът ЦПЗРСГ е създаден и се реализира със съдействието на «Фонда за поддръжка и защита на руските сънародници, живеещи зад граница». Самият фонд е под опеката на МВнР на Русия: Лавров Сергей Викторович е Председател на Попечителския съвет, а неговият заместник Карасин Григорий Борисович е Председател на Борда на Фонда. Някои от проектите на ЦПЗ се финансират от фонда „Руски свят“ . И в този фонд имат пръст вече известните ни С. Лавров, Фурсенко А.А. и прочие..

Съдейки по активността и тлъстината на Беженцев, както и на неговия неуморим оръженосец Дмитрий Брегвадзе, от руското МВнР ги „хранят” добре (а може би и не само от министерството) Беженцев доста често посещава Русия, а обича и да позира пред камерите с руководителя на Отдела по интереси на РФ към посолството на Швейцария в Грузия Вадим Горелов. Руският дипломат не пропуска нито един шанс и присъства на всички мероприятия, организирани както от Беженцев, така и от други организации с руски уклон.

От ляво на дясно – Дмитрий Брегвадзе и Александър Беженцев (СРМГ / ЦПЗРСГ), Вадим Горелов (МИД РФ)

Сред наскоро създадените руски организации в Грузия си струва да споменем «Координационния съвет на организациите на руските сънародници в Грузия» КСОРСГ, председател на който е някой си Георгий Томаш.

Сред приятелите му са изброените вече НПО. Координационният съвет е известен с конференциите си, които се откриват с химна на Русия, с организираните празници за дните на Русия и т.н. Сред честите гости са Александър Беженцев, Вадим Горелов, а напоследък много активни са някои си Лика Захарова и Михаил Татевосов, мигрирал от «Союз на арменците» към по-пълната хранилка.

При това следва да отбележим, че местните руски организации са се абстрахирали напълно от гражданско-обществения сектор в Грузия и не показват особено желание да вземат участие в обществения живот. Те напълно игнорират такива паметни дати като 9 април (разстрелът на мирна демонстрация в Тбилиси през 1989-а година), 26 май (денят на Независимостта) и прочие. А за тяхно участие в акциите на протест срещу „пълзящата окупация”, похищенията и убийствата на хора, и дума не може да става. Всичко това изглежда доста зле на фона на постовете на трикольора на страната-агресор и разговорите за дружба и „народна дипломация”. При това болшинството от участниците са жители и граждани на Грузия.

Не бива да се отписва и Грузинската Православна Църква — ГПЦ, която има силно обществено влияние. Не е тайна, че сред свещенослужителите има немалко поддръжници на дружбата с „едноверците-православни”, а всъщност с Русия. Някои представители на ГПЦ открито проповядват омраза към всичко Западно, едновременно с това превъзнасяйки Русия и тръбейки за необходимостта от дружба между народите. Някои свещенослужители съвсем излизат от рамките на своите компетенции, включвайки се в откровени провокации. Такъв пример е неотдавнашното проваляне на международен рок-фестивал, или новината за опита да бъде отнета територия, принадлежаща на Сачхерския военен център за планинска спасителна подготовка. Някои консерватори-свещеници пък не се притесняват да се снимат с представители на МВнР на страната-окупант.

От ляво на дясно  —  Вадим Горелов (МВнР на РФ), Митрополит Серафим (Боржоско-Бакурианска епархия), Николай Свентицкий («Руски клуб»)

Целият описан по-горе фон се подсигурява от безпрепятствената и открита работа на руската пропаганда в Грузия. По това работят и руските телевизионни канали, предаващи чрез кабелната мрежа, и местните студийни канали от типа на „Обектив”, и медии от типа на изданието «Сакинформ» водещо своята игра, които без да бъдат притеснявани прокарват руската позиция и излагат събитията в изгоден за Русия план.

Известно ни е каква роля изигра руската пропаганда в Украйна. Основното послание беше „възраждане на фашизма, нацисти, забрана на руския език…” В резултат беше подготвена почвата за пряка агресия от страна на съседната държава.

Какво се случва в Грузия в този план? В столицата Тбилиси се появиха малобройни ултранационалистични групи, футболни фенове и прочие – в крак с модата, тъй да се каже. Те не са много на брой и не играят никаква роля в обществения живот. Но за руските медии това беше достатъчно, за да им послужи като повод за преувеличение, изкривяване и подмяна на фактите. Както е обичайно при „киселевщината” – силата е в заглавията. Например след нашумял случай във вегетарианско кафене, руските информационни издания се изпъстриха със заглавия от рода на „Месоядци-неонацисти замерят с шишлици посетителите на веганско кафе в Тбилиси». В последствие се изясни, че неонацистите не са имали никакво отношение към случая, но за това РИА новости и подобните няма да напишат. Руската пропаганда захапа случая, и започна ревностно да приписва на тези групи лозунги от сорта на „Грузия за грузинците”, изкривявайки смисъла на истинския лозунг, който гласи „Грузинци за Грузия”, или пък „Слава на Грузия, смърт на враговете”, който в оригинал просто гласи „Слава на Грузия”.

В резултат на тази информационна политика и пропаганда, подобни новини въздействат не само върху жителите на съседната страна, но и мотивират местните маргинали усилено да се кланят на „руския свят” и да се борят с митичния фашизъм в Грузия.

Обикновено в края на подобни текстове следват ИЗВОДИ, но тука те са излишни. Подреждането на проруските сили и адептите на „руски свят” в Грузия е очевидно, но до изборите има достатъчно време, в което „грузинската обструкция” да забенти повече мръсотия, която да бъде отмита с едно пущане на водата.

 (CC BY) Автор на обзора Андрiй Вачнадзе специално за InformNapalm. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.

Можете да подпомогнете нашия проект като   дарите средства за закупуване на преносими компютри за OSINT-разузнавачите на InformNapalm (Upgrade InformNapalm )