От този текст ще научите:
- Как руският завод, произвеждащ Су-57, е преоборудван със западна техника.
- Закупуването на оборудване продължава и досега под прикритието на доставки на китайски и руски продукти.
- Индустриалното оборудване се доставя от Тайван и Германия, които сами са под риск да станат жертва на агресия
В днешната публикация каним нашите читателите на екскурзия до руския отбранителен завод „Микроприбор“, разположен в село Конаково в Тверска област на РФ. Заводът участва в производството на новия руски боен самолет Су-57. Съвсем наскоро, през октомври 2024 г., британското издание The Telegraph писа за проблеми с този проект поради липса на части за устройството MPPU-50, което се произвежда именно в „Микроприбор“.
Авиационният комплекс Су-57 от 5-то поколение е ключов елемент от руската пропаганда в стил «аналоговнет» („аналозиняма“) – наборът от тези за технологичното превъзходство на руския военно-промишлен комплекс над неговите конкуренти. само че според доказателствата на анализатори, за които пише The Telegraph, производството на бордовото оборудване за Су-57 е невъзможно без западни компоненти, чиито доставки за Русия продължават със заобикаляне на санкциите.
Доброволците на InformNapalm вече демонстрираха как руската компания „Планар” чрез своя филиал в САЩ доставя необходимите електронни компоненти, включително и за „Микроприбор”.
Трябва да се отбележи, че и двата материала се появиха благодарение на данните, предоставени от хактивистите от групата „Кибер Съпротива“. Но операцията по проследяването на „Микроприбор“ се различава от други предишни. Тя продължи две години и стана възможна благодарение на сътрудничеството с частната аналитична и разузнавателна компания „Далас“. във вътрешната мрежа на завода беше установен шпионски софтуер, благодарение на което бяха получени експлотационно техническите характеристики на оръжията, в производството на които участва „Микроприбор“. Данните бяха предадени на партньорите на Украйна в чужбина. Служителите на „Далас“ се заеха със събирането на първична информация за целта, и помогнаха на хактивистите успешно да получат достъп до информация.
До момента беше оповестена само малка част от масива информация, получена при мониторинга на „Микроприбор“. Сега има възможност да разкажем малко повече. Събраните данни позволяват да се разгледа в по-широка перспектива ситуацията в руския военно-промишлен комплекс, а не само доставките на западна електроника.
Руската промишленост формално отдавна се стреми към заявената цел за заместване на вноса на оборудване и компоненти. Кремъл очерта този курс много преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Има достатъчно аргументи в полза на това, че като цяло Русия не успя да изпълни задачата. Като потвърждение се явява мащабът на сенчестия внос.
Един от документите на АД „Микроприбор“ разкрива информация за системата от роизводствени средства в завода. Това е аналитична записка за състоянието на предприятието в началото на 2022 г. От нея става ясно, че значителна част от мощностите на руския завод се подсигуряват с чуждестранно оборудване.
Въпреки че почти половината от от оборудването е собствено производство – нелош резултат, но модерната фреза и съветската са доста различни машини по отношение на тяхната стойност в производството. Затова трябва да обърнете внимание на възрастта на всяко оборудване.
Цитираният пасаж се отнася до секцията за механична обработка. От него следва, че най-новото оборудване (под пет години) е почти изцяло чуждестранно, а делът на приятелски настроения към Русия Китай е нисък.
При оборудването на възраст между 5 и 10 години положението е малко по-добро, но поне половината от него отново е чуждестранно (произведено в Германия и Тайван).
Важна подробност е, че преди 12 години делът на новото руско оборудване в завода е бил по-висок, отколкото преди седем години, въпреки че според руската политика трябваше да се случи обратното.
В монтажния цех има повече руски прибори, отколкото в отдела за механична обработка.
Докато в отдела за контрол и измерване по-голямата част от техниката вече е чуждестранна. Китай, както и в предишните случаи, далеч не е единственият доставчик на вносно оборудване.
От документа следва, че западните производители са имали решаващ принос за създаването на производство в завода „Микроприбор“. Важно е, че говорим за военен завод, работещ върху „приоритетни образци въоръжение“. Това директно отбелязват и самите автори на аналитичната бележка.
По-специално, 45 от 100 образци на нова техника (под 10 години) за производството на руски оръжия (например Су-57) са вносно оборудване. Още по-голям е процентът на вносна техника при най-новото оборудване под петгодишна възраст – 18 от 29 образци (62%). Припомняме, че към момента на написването на аналитичната бележка (2022 г.) агресията на Русия срещу Украйна продължава вече осем години. А разпространяването на руската антизападна пропаганда – още по-дълго. „Микроуприбор“ днес – това са тайванските машини MCV-300 (произведени от Long Chang Machinery Co ltd), японско-немски DMG CTX 310, немски Alzmetall ALZTRONIC 9, чешки Ergonomic, италиански ATS DSI 192, американски Mini-Circu и т.н.
Дори само тази аналитична записка предоставя още много данни за състоянието на производството в „Микроприбор“. Например статистическа информация за служителите. Пълната версия можете да намерите, като следвате връзката.
След пълномащабното нахлуване действително настъпват някои промени. Но детайлите убедително показват, че те са много далеч от това, което биха искали привържениците на технологичната изолация на Русия. Заводът продължава успешно да се „преовъоръжава” с най-новото вносно оборудване.
В показаната аналитична бележка се отбелязва, че към началото на 2022 г. контролно-измервателният отдел на „Микроприбор“ разполага с четири спектрални анализатора, произведени в Германия, но от неназована фирма. Спектралните анализатори се използват например в производството на радиооборудване. При това „Микроприбор“ разработва не само компоненти на Су-57, но и руската армейска радиостанция «Арахис-2».
Документите показват, че „Микроприбор“ е продължила да купува немски спектрални анализатори през 2023 година. Става известен и производителят: Rohde&Swartz. Дружеството „АМТЕСТ“ е доставило такива и подобни продукти на стойност почти 30 милиона рубли през януари 2023 г.
„Амтест“ ООД не крие нищо и на главната страница на своя уебсайт предлага доставки на измервателно оборудване „от световни производители до всички региони на Русия“.
Засега няма информация за налагане на санкции срещу „Амтеста“.
„Руският“ струг: немска прецизност и тайванско качество за китайски юани.
Закупуването на големи стругове продължава и след началото на пълномащабното нахлуване. На 27 юли 2022 г. е сключен договор с „КАМИ ГРУП“ ООД за доставка на струг KLE 360 CNC, производство на Siemens. Важно е, че сделката да включва пълна спецификация на продукта.
От спецификацията се вижда, че във формално китайския струг, какъвто е KLE 360, повечето от използваните възли са произведени в Тайван, в частност от компаниите Auto Strong и HIWIN. Софтуерно управление е на немската фирма Siemens.
На „КАМИ ГРУП“ ООД са наложени санкции от САЩ, ЕС и Швейцария. Обаче значителна загриженост предизвиква нивото на промишлено сътрудничество и взаимното проникване на технологии между Китай и Тайван, които на политическо ниво са противници.
От примера на „Микроприбор“ може да се види до най-малкия детайл как Китай „заменя“ западното оборудване в Русия. Но „заменя“ именно в кавички.
През февруари 2023 г. „Микроприбор“ закупува оборудване от „ДМ ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД. Този договор е знаков по няколко причини.
Компанията „ДМ Технолоджис“ е доста добре известна в Русия. За руската пропаганда това е пореден символ на успешното „заместване на вноса“. В края на 2023 г. руските медии победоносно съобщиха за стартирането на производство на руски стругове в Уляновск под марката COBALT. Само, че това не е ново производство.
Дори от бележката на изданието „Комерсант“ може да се разбере, че става дума за преименуването на „ДМГ МОРИ РУС“ ООД (руското представителство на японско-германската корпорация за металорежещи машини), която вече е имала мощности в Уляновск.
Ако отидете на уебсайта на „ДМ Технолоджис“, там действително се предлагат машини под собствена марка. В частност, фрезата FM 9000V.
Именно такава придобива „Микроприбор“ от „ДМ Технолоджис“ през февруари 2023 година.
В договора има изненада: кой знае защо руски завод купува руска машина от руска компания и си плаща в китайски юани. Това не е правописна грешка.
Защо е така? Разследващите от проекта The Insider обясниха това въз основа на руски митнически документи. Накратко, всички машини са внесени от Китай, а в Русия само им слагат табела с марката „DMT“. Обаче договорът с „Микроприбор“ ни позволява да надникнем под капака на машината FM 9000V. И там се отварят много по-дълбоки проблеми.
Линк към пълния текст на договора
Маркираните в жълто са системи, които изобщо не са с китайски произход. Софтуерният пакет за управление традиционно е на немската Siemens. Следва измервателна сонда за минимизиране на човешкия фактор в производството – също на немската фирма Blum-Novotest.
Отбелязваме, че екранната снимка е направена на сайта на Blum-Novotest, който все още има работеща руска версия. На картата на представителствата остава локацията в Москва. Централата и фабриките на компанията се намират в Германия.
Ротационната маса TJR FAR 125b се произвежда в Тайван, а самата компания е един от лидерите в своя бранш. Още един пример за сътрудничество между Китай и Тайван в уж невоенна индустрия, която (това се вижда в примера с „Микроприбор“) е пряко свързана с военно-промишления комплекс.
PS
Трябва да се отбележи, че САЩ налага санкции срещу „ДМ Технолоджис“ през декември 2023 година. Няма обаче информация дали са въведени някакви ограничения и дали е имало натиск върху контрагентите на фирмата в Китай. Най-важното е, че към компании под други юрисдикции, като Тайван или Германия, все още не се предявяват ясни допълнителни правила да изискват информация за крайния потребител на техните продукти. Фирмите не носят никаква отговорност за доставката на техните стоки до Русия. Поради това цената на техните продукти остава достъпна за руските купувачи.
Четете още:
- 13 честни факта за войната в Украйна – Залужний
- Как майсторът на мимикрията “Планар” заобикаля санкциите. Част 2
- #SU30Leaks: Тайни схеми за обслужване на самолети Су-30СМ с френско оборудване Thales та Safran
- #SU30Leaks продължение: Thales действа открито, Safran избягва конкретни отговори
- MedvedevLeaks: шантажите на “ядреното мече”, агресивни руски действия в Арктика и Росатом
- CYBINT. Хакнат руски производител на дронове. Част 1. Кой сглобява „Геран-2“
- AlabugaLeaks. Част 2: Kaspersky Lab и невронни мрежи за руските военни дронове
- AlabugaLeaks. Част 3: Албатрос, войната, NVIDIA, Sony и Saito.
- Хакери разкриха нова документация на „СТЦ“ – руският производител на дронове “Орлан-10”
- CYBINT-разследване: как производителят на „Орлан-10“ внася оборудване, заобикаляйки санкциите
- Руски агенти на влияние в Сърбия и кампании за медийно влияние в ЕС. Хакнатата поща на помощник на вицепредседателя на Държавната дума на РФ
- Хакерски взлом на информационния отдел на МО на РФ. Тайните на генерал Конашенков и „Катюша“
- BagdasarovLeaks: Хакерски взлом на бившия депутат от Държавната дума на РФ Семьон Багдасаров. Ирански гамбит
- Злам Андрія Лугового, депутата Держдуми РФ і першого заступника голови комітету з безпеки
- Нови факти за сътрудничеството на бившия правосъден министър на Словакия Щефан Харабин с РФ
- BabakovLeaks: хакнатата поща на Александър Бабаков, заместник-председател на Държавната дума на РФ
- #BabakovLeaks: Как словашкият премиер Фицо се закачи на руската газова игла
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “MikropriborLeaks. Как Русия построи военен завод със западно оборудване”