В неотдавнашно решение по делото „Украйна срещу Руската Федерация“ Европейският съд по правата на човека установи, че Русия е упражнявала ефективен контрол над Крим от 27 февруари 2014 г. Така имаме законно заверена седма годишнина от окупацията на украинския полуостров.

Това, което знаехме и без европейските съдии, е, че през нощта на 27 февруари руски специални части превзеха парламента и правителството на Автономна република Крим. След този първи пряк акт на агресия украинските военни на полуострова в продължение на почти месец оказваха пасивна съпротива на нашественика.

Събитията от 2014 г. в Крим често се разглеждат като изпълнение на подготвения от Русия сценарий, последователно движение към предварително определена цел. Но всъщност не всички участници в събитията действаха толкова синхронизирано. Без да отричаме съществуването на генерален план, нека да помислим за възможните разминавания в целите. За това, че полученият краен резултат, не беше точно такъв, какъвто очакваха основните и вторичните бенефициенти.

Беше ли руската операция безупречна от военна гледна точка? Реакцията на украинските военни на агресията през февруари-март 2014 г. се прояви като нещо средно между пълноценна въоръжена съпротива и организирана смяна на знамената. Планирайки инвазията, Русия може да е предвиждала първия или втория сценарий, но към този среден вариант изглежда й се наложи да се адаптира ситуативно.

Опитите да се представят руските военнослужещи като „местни сили за самоотбрана“ също се оказаха необмислени. Путиновата операция в Крим изглеждаше като тестуване за наистина забележими постижения във военната реформа, като показна момчешка гонка с нови модели автомобили и екипировка. Това желание за фукане изобщо не се вписа в измисления план за операция под фалшив флаг (False flag operation). В резултат откровеното лицемерие и лъжи разгневиха „западните партньори“, които отговориха с болезнени санкции.

Освен към военната стратегия има и въпроси относно политическите цели на Кремъл. Ще се спрем на тях по-подробно.

По време на президентството на Янукович Москва форсираше икономическата и политическа интеграция на постсъветското пространство. Руските власти разглеждат това като еволюционен процес на възстановяване на империята, изчезнала през 1991 г. Първите стъпки към евразийска интеграция бяха Митническият съюз и Общото икономическо пространство, където Украйна упорито беше въвличана. Точката на прилагане на усилията на Русия станаха местните корумпирани елити в постсъветските републики, които прилагаха авторитарни модели на управление.

Както е известно, този план не проработи в Украйна. Споразумението за Евразийския икономически съюз беше подписано от Русия, Беларус и Казахстан на 29 май 2014 г., когато Крим вече беше окупиран и хибридната агресия в Донбас набираше скорост.

Корумпираните режими, като този на Янукович, бяха прост, но не много надежден инструмент за прокарване на руските интереси в съседните страни. Те нямаха твърдата подкрепа на своите граждански общества и им се налагаше да балансират между Русия и Запада. Тези режими бяха застрашени от „цветни революции“, според разбиранията на Москва – бунтове, организирани от враговете на Русия на Запад.

Майданът срещу Янукович беше очакван в Кремъл и той се готвеше да отговори на тази „заплаха за националните интереси“. Може би най-добрият вариант за Русия би бил Янукович да потуши брутално гражданския протест. Очакваният отговор на Запада би бил изолация и санкции срещу репресивния режим. Това нямаше да остави Янукович друга алтернатива, освен по-нататъшно сближаване с Путин, и попадане в още по-голяма зависимост от него. Планът почти успя, но разстрелите на Майдана доведоха до разцепление в редиците на управляващия режим. Янукович беше принуден да избяга от Киев и неговите съпартийци в парламента започнаха да сътрудничат на новото демократично правителство.

Дори на този етап Русия все още имаше шанс да запази влиянието си над цяла Украйна в орбита. Янукович се опита да се утвърди в своите базови региони, където населението до голяма степен подкрепяше Партията на регионите и не подкрепяше Майдана. На 22 февруари той пристигна в Харков, за да участва в Конгреса на депутатите от всички нива на югоизточните региони, Крим и Севастопол, свикан по инициатива на тогавашния глава на областната администрация Михаил Добкин. Ден преди това в разговор с журналисти той заяви, че „Киев като място на управление на страната вече се е изчерпал“ и предложи редица органи на централната власт да бъдат прехвърлени в Харков.

Ако Янукович беше успял да събере своите поддръжници в Харков и да запази контрола над половината територия на Украйна, той теоретично можеше да се върне в Киев като победител в гражданската война. Дори самата перспектива за разцепление в страната и възможна руска намеса щяха да принудят новото демократично правителство в Киев да направи значителни отстъпки пред Москва. В края на краищата, със или без война, Украйна беше изправена пред перспективата да се превърне в аналог на Босна и Херцеговина, де факто конфедерация със силно поляризирани субекти. По-късно един от тези потенциални субекти се появи под името „Новоросия“. Благодарение на легализирани агенти на влияние в регионите, Москва би могла да блокира всички нежелани за нея политически процеси в Украйна.

Но президентът-беглец не намери подкрепа нито в Харков, нито по-късно в Донецк. Болшинството в страната, политиците, силите за сигурност признаха настоящия парламент и новото правителство. Янукович продължи да мечтае за реванш, но за Путин той престана да бъде колега, лидер на държава. Вместо това той се превърна в инструмент за делегитимация на Киев, инструмент за прикриване на руската намеса и метежи в южните и източните райони на Украйна.

Като своя последна крепост в борбата за власт в държавата Янукович избра Крим. Но Путин вече окончателно се беще поддал на изкушението да анексира „сакралния“ полуостров, като се възползва от трудното положение на Украйна. Кога иначе ще има такъв шанс? Затова той ловко задигна полуострова, който се оказа „куфар без дръжка“, и безразсъдно загуби останалата част от Украйна, която се обърна решително към ЕС и НАТО. Всъщност Русия размени геополитическия си контрол над цяла Украйна за малка, но пряка териториална придобивка. Сутринта на 27 февруари нито Янукович, нито по-голямата част от кримските сепаратисти, нито останалата част от украинското общество вероятно още не разбираха какво всъщност означава завземането на правителствените сгради на Автономна Република Крим.

Снимка: руският десантчик Алексий Иванов (вляво) в униформа на подразделението на украинското МВР „Беркут“ в сградата на Кримския парламент и (вдясно) в обичайната си военна униформа на руските въоръжени сили по време на изпълнение на задачи по блокирането / превземането на обекти в Крим. Източник: OSINT-разследване на InformNapalm

Има противоречива информация за това кога точно Янукович се е канел да пристигне в Крим. По време на процеса срещу него в Оболонския районен съд в Киев адвокатите на бившия президент се опитаха да представят бягството му от Киев като поредица от предварително планирани работни посещения в регионите, включително Крим. Подобна публична позиция заемат и телохранителите на Янукович, избягали заедно с него в Русия. Началникът на охраната му Константин Кобзар заяви, че на 21 февруари е изпратил два автомобилни кортежа: единият по маршрута Киев-Харков, а другият – Киев-Белбек (летище в Севастопол). Александър Кустанович, който през 2014 година служи в 204-та бригада за тактическа авиация в Белбек, заяви, че пристигането на Янукович от Харков в Севастопол се е очаквало на 21 или 22 февруари, но в този ден е пристигнала команда „отбой“.

Според други свидетели Янукович и обкръжението му можели да летят с хеликоптери от Харков до Луганск или дори до руския Ростов на Дон. Известно е, че „Украерорух“ принуди пилотите да кацнат в Донецк. Почти веднага Янукович опитва да излети от Донецк с реактивен самолет „Falcon 900“, но това е предотвратено от граничарите. Вероятно окончателното решение за пътуването с автомобили до Крим е взето едва след гостуването (всъщност уриване) в къщата на Ренат Ахметов в Донецк.

Янукович се намира в Крим само един непълен 23 февруари. През деня той е закаран на полуострова от руски военен самолет от Анапа, а през нощта руски военен кораб го взема от Севастопол. Какъв е смисълът от това толкова кратко посещение? Може би за Путин, който изцяло контролираше движението на групата високопоставени бегълци, най-важно е било физическото присъствие на Янукович на територията на Украйна. След като на 22 февруари вечерта, Върховната Рада на Украйна прие резолюция за самоотстраняването на президента и на обяд на следващия ден одобри Олександър Турчинов за изпълняващ длъжността държавен глава. Янукович, като „легитимен“, беше спешно доставен в Крим, за да неутрализират тезата за бягство и самоотстраняване.

Инфографика: схема на маршрута на бягството на Янукович (за увеличение кликнете на изображението)

А за самия беглец, който се настани в Ялта, това беше време за проверка на лоялността на местните власти и командването на военните и силите за сигурност. Янукович беше придружен от министъра на вътрешните работи Виталий Захарченко, главата на СБУ Олександър Якименко и председателя на президентската администрация Андрий Клюев. Има доказателства, че от Севастопол за разговор е дошъл и началникът на Генералния щаб Юрий Илин. До 19 февруари този адмирал е командващ на Военноморските сили, а неговото повишаване е свързвано с намерението армията да бъде използвана срещу Майдана (предшественикът му Владимир Заман е смятан за ненадежден или е отказал).

В Ялта Янукович провежда преговори и с някои представители на кримските власти. Според Виталий Захарченко обаче висшето ръководство в Крим е „предало“ президента. Министър-председателят на Автономна република Крим Анатолий Могилев и ръководителите на кримския и севастополския отдели на МВР отказват да присъстват на срещата. Захарченко пише (възможно е да коригира фактите със задна дата), че докато е бил на полуострова, Янукович е наредил на „Беркут“ да блокира входа към Крим през Перекопския провлак. Точно това направи севастополският „Беркут“, но на 27 февруари, когато руските специални части завзеха основните административни сгради в АРК.

Междувременно на 23 февруари в Севастопол беше организиран „митинг на народната воля против фашизма“ и се появи първият „народен кмет“ Олексий Чалий. Прави впечатление, че на плошад „Нахимов“ е яростно критикувана и тогавашната градска управа, съставена главно от членове на партията на Янукович. Същата публика преди това открито обвинява Янукович, че е предал народа и е позволила на представителите на Майдана да надделеят в страната.

Снимка: мітингът в Севастопол гласува за «народния кмет»

Янукович явно не контролира ситуацията и изобщо не се чувства в безопасност. Опасявайки се, че за него ще дойдат от Киев, бившият президент реши да избяга обратно в Русия. Още на следващия ден (24 февруари) от Анапа в Крим долита руско военно началство: заместник-командващият Южен военен окръг Игор Турченюк, заместник-главнокомандващият ВМС Александър Федотенков и други офицери. Подготовката за окупацията е в разгара си. Но дали Янукович се е отказал от кримския плацдарм за завръщането си в Киев?

На 27 февруари 2014 г. руските медийни „отливни канали“ разпространиха текста на предполагаем указ на Янукович №90/2014, датиран от същата дата в превод на руски. Накратко, същността му се свежда до следното:

1. Връщане на правителството на Николай Азаров, който заради събитията на Майдана на 28 януари 2014 г. е заменен от кабинета на и.д. министър-председател Сергей Арбузов. Правителството трябва да предприеме мерки за възстановяване на административния контрол върху територията, и за финансиране на лоялните към Янукович силови структури и „народни дружини“.
2. Създаване на Щаб на Върховния главнокомандващ на Украйна със седалище в щаба на Военноморските сили в Севастопол. Адмирал Юрий Илин трябва да командва войските на Янукович. В текста има допуснати очевидни грешки: първо, използва се терминът „ВМФ на Украйна“, второ, Илин е наречен „главнокомандващ“ на този несъществуващ флот, на когото временно се възлагат задълженията на началник на Генерален щаб на Въоръжените сили. Припомняме, че Илин изпълнява тези задължения от 19 февруари, а не като и.д.
3. Подчинение на началниците и подразделенията на полицията и СБУ (службата за сигурност на Украйна) на щаба на върховния главнокомандващ. Служителите, които не се подчиняват на заповедите, се считат за предатели, които трябва да бъдат отстранени от длъжност и, в случай на съпротива, включително до степен с използване оръжие на поразяване. Това се отнася и за военните от предишния параграф.
4. Другите държави, които желаят да запазят дипломатически отношения с Украйна, трябва да изпратят в Севастопол своите военноморски аташета (sic!).
5. Местоположението на Министерство на външните работи и на Националната банка на Украйна се определя от щаба на върховния главнокомандващ. От там те трябва да наблюдават за изпълнението на международните задължения към Украйна. Друга грешка: „Централна банка“.
6. Свикване на 3 март 2014 г. в Севастопол на изнесена сесия на Върховната Рада на Украйна с дневен ред за лишаване от правомощия на депутатите, подкрепили новото правителство в Киев.
7. Събиране на предложения за кандидати за областни управители от изборните органи на властта (до 3 март). Формиране на „народни дружини“ на място за възстановяване на конституционния ред в цяла Украйна. Поредна грешка: „губернатори“ на областите.

„Указ №90/2014“ никога не е бил официално обявяван. Куп грешки в имената на институциите и длъжностите показват по-скоро фалшивостта на този документ. Явно е съставен от хора далеч от украинските правителствени кабинети. Но прихванатите от украинското контраразузнаване телефонни разговори на помощника на Путин Сергей Глазьев могат да свидетелстват за достоверността на поне на част от намеренията, написани там.

В разговор с Глазев на 28 февруари директорът на Института на страните от ОНД Константин Затулин изказва безпокойство от пресконференцията на Янукович, която трябва да се проведе същия ден в Ростов. Според него Янукович се кани да бъде на 3 март в Севастопол, но това не може да бъде позволено по никакъв начин. Затулин нарича Янукович „антиперсона“, която само ще създаде проблеми. Той споменава и резиденцията му в „Междугорие“, която силно дискредитирала собственика й в очите на бившите му поддръжници. Освен това Затулин споменава, че Янукович е възстановил правителството на Азаров и най-добрият вариант би бил пристигането на този политик в Украйна.

По време на този телефонен разговор кримските и севастополски депутати вече действат по указания на Кремъл. Затулин подчертава, че „те се висят на легитимността на Янукович, и публично не трябва да се съмняват в нея“. че В това, че Янукович всъщност няма да управлява нищо Глазев уверява първия вицепремиер на АРК Азиз Абдулаев в телефонен разговор на 1 март.

Вероятно след предупрежденията от страна на Затулин, на Янукович му се налага да коригира съдържанието на речта си на дебютната си пресконференция в Ростов. Той не казва нито дума за създаването на Щаб на върховния главнокомандващ, нито за плановете за 3 март в Севастопол. Вместо това той се нарече легитимен президент и обеща да се върне в Украйна само ако му бъде осигурена безопасност. Като изход от ситуацията Янукович „помирително“ предложи връщане към условията на споразумението с опозицията от 21 февруари (вече без никакви оръжия на поражение!). Вместо конкретни планове за борба с властта в Киев, той само заплаши, че „щом фабриките спрат и хората останат без средства за съществуване, тогава Източна Украйна ще се вдигне“.

Въпреки че руснаците вече бяха превзели и блокирали редица обекти в Крим, Янукович заяви, че категорично се противопоставя на нахлуването в Украйна и нарушаването на териториалната й цялост. Той изрази убеждението, че Крим трябва да остане в състава на Украйна. Най-вероятно отказът на Путин да подкрепи завръщането му в Севастопол и двойната игра на Путин с участието на руската армия е било неприятна изненада за бившия президент. Дори в така наречения „Указ №90/2014“ няма обръщение с искане за военна помощ. Така че не напразно Янукович в нервен пристъп счупи химикала пред телевизионните камери.

Това не е последният път, когато руснаците безцеремонно използваха бившия президент на Украйна. На следващия ден след пресконференцията (1 март) се появи писмено обръщение на Янукович до Путин с молба да използва Въоръжените сили на Руската Федерация „за възстановяване на законността, мира, стабилността и защитата на населението на Украйна“. Писмото стана формален повод Съветът на Федерацията да одобри използването на руската армия на територията на Украйна. (Истината е, че тази армия се използва там поне от 27 февруари!). Излиза, че Янукович за пореден път драстично е „променил мнението си“. Той не разкритикува и по-нататъшното незаконно анексиране на Крим от Русия.

Писмото на Виктор Янукович до Владимир Путин

От Янукович не излезе втори барон Врангел, който използва Крим като трамплин в борбата си за власт в държавата. Но руските окупатори още много пъти се възползваха от името на Янукович. Например, сепаратисткият председател на кримския парламент Владимир Константинов заяви, че го признава за легитимен президент. И още, Янукович бил одобрил назначаването на кримския премиер Сергей Аксьонов (одобрението на президента се изисква от украинския закон).

На 3 март, когато щабът на Върховния главнокомандващ трябваше да бъде разположен в щаба на ВМС, адмиралът предател Денис Березовски пристигна в блокирано украинско военно поделение придружен от руска охрана. Той не успя веднага да превземе командния пункт на щаба и да отвлече командира Сергей Гайдук. За да се изяснят намеренията, беше свикано офицерско събрание, на което се изказваха Гайдук и Березовски. Последният увери, че Янукович остава легитимен президент, а редица региони на Украйна (Херсон, Николаев, Запорожието) изглежда били готови да се присъединят към Крим.

На ниво реторика и официални решения самопровъзгласилото се кримско правителство премина от регионализъм и сепаратизъм към „обединение“ с Путин постепенно. Вероятно най-показателни в този процес са многократното отлагане сроковете за провеждане и промяната в формулировката на въпросите в така наречения „кримски референдум“.

Още материали от InformNapalm

• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
• Доброволци събраха доказателства за участието на 35 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
• Списък-1097: как 18-а механизирана бригада от ВС на Русия е окупирала Крим
• Руски военнослужещи от 7057-ма база на морската авиация, участвали в операцията по превземането на Крим
• Русия продължава да милитаризира окупирания Крим. Инфографика
• Експерти: руското ядрено оръжие вече е в Крим
• Книгата „Крим зад завесата. Пътеводител в зоната на окупация“ в открит достъп
• Представители на ПА на ОССЕ получиха материали за окупацията на Крим по време на изборите в САЩ (СНИМКИ)
• Седем години руска агресия. Украинската инициатива „Кримска платформа“ набира международна подкрепа
• В Донбас официално регистрираха руска РЛС „Каста-2Е1“, която се опитаха да маскират набързо (ФОТО)