Материалът е публикуван на руски език на 16 септември 2016 г.

Обзор на общата ситуация и настроенията във Въоръжените сили на Русия от InformNapalm.

„Локомотивът ни напред лети, спирка – в комуната…..“

В последните няколко дни руските медии, отразяващи военна тематика,  са изпъстрени с гръмки заглавия на материалите, свързани с резултатите от ученията “Кавказ-2016г.”, формирането на нова армия и дивизии на юго- западното направление, в това число съединения на териториалната отбрана в Крим, приемане на въоръжение на модифицирани и нови танкове, както и укомплектоването с кадрови военнослужещи на 125 батальонни тактически групи. В същото време в редица относително независими руски издания се прокрадва немалко информация, сочеща за проблеми както в отбранителното ведомство, така и във военно- промишления комплекс на Русия. Министерството на финансите излезе с инициатива за съкращаване на военния бюджет на Русия в близките 3 години с 6%, с оглед осигуряване на икономии в размер около 190 млрд. рубли. Нещо повече, на 5 септември премиерът Медведев подписа постановление за корекции на държавната поръчка за отбраната и за текущата 2016 г. На този фон не са редки и заявленията на правителствени чиновници и армейски ръководители за удължаване на сроковете за доставка на въоръжение. По детайлно за това пишат “Свободна преса” и “Военен преглед”.

“ Реалността не е филм”

OSINT- групата на InformNapalm проведе изследване на информацията на общодостъпно ниво, разпространявана от руските военни и техните близки в различните социални групи и форуми. При анализа на записи, кореспонденции и коментари се очертава изключително любопитна картина, която ще обобщим по- долу. Подчертаваме, че основният акцент при анализа, е поставен върху изучаване на данни, получени от военнослужещи, принадлежащи към прехваления Южен военен окръг. Макар че в другите военни окръзи на ВС на РФ ситуацията не е по- добра, ако не и по- лоша.

На фона на кризата, в която Русия сама влезе, опитвайки се утоли имперски амбиции, стандарта на живот на обикновения руски гражданин се понижи осезателно в сравнение с охолните години в самото начало на века. Много предприятия и дребен бизнес се намират на прага на банкрута, нивото на безработицата рязко се повиши. Известна стабилност все още се запазва в силовите държавни структури, в частност във Въоръжените сили, в които заплатите на офицерите и кадровите военнослужещи до голяма степен гарантират добро съществуване. Макар че с инфлацията на рублата армейската служба става все по- малко привлекателна, и следва да се има предвид, че в цивилния живот съвсем няма какво да се прави.

Офицерският състав на руската армия не загуби много в резултат на кризата. Да, заплатата на бащите- командири в еквивалент към долара паднаха два пъти, но разумните и израслите в корумпирана среда намират възможност да компенсират загубите. В много военни части на ЮВО (Южен военен окръг), комплектовани с наборни военнослужещи, в пъти нарастнаха разходите за “домакински нужди” на ротите и батальоните. Още един източник на доход за офицерите, е изнудването за поощрение, когато командири от всички нива, от взводния до батальонния командир (възможно и командир на бригада), за да дадат положителна характеристика, грамота или за представяне за награда, получават предварителна парична “благодарност”. Щабните офицери също си имат свой “вкусен залък”: в много бригади, в които служат семейни кадрови военнослужещи, съществува проблем с обезпечаване на семейно жилище. Този проблем може да се реши, чрез щаба на поделението, като “на ръка” се дадат средно около 50 хиляди рубли.

За разлика от офицерите, които намират начин да не пострадат от кризата, животът на редовните войници не е така жизнерадостен, както преди. Ако по-рано средната заплата на военнослужещ на договор взависимост от званието/ длъжността/старшинството варираше в рамките на 25-35 хиляди рубли и бе еквивалентна на 830-1 160 американски долара, то днес е равностойна само на 380-530 долара. Разбира се, има възможност за получаване на надбавки, но тези плащания са свързани с поемане на риск – украински или сирийски командировки, за които се намират все по-малко желаещи.

По наши данни, в някои съединения на ЮВО е имало масово напускане на редвони войници по собствено желание, преди изтичане на 3 годишния срок за служба. Така, от 7-а военна база (в/п 09332, г. Гудаута, окупирана Абхазия, Грузия) след завръщане от “ростовско-украинска комадндировка” в периода от 2014 г. до февруари 2015 г. са напуснали повече от 200 кадрови военнослужещи. Същото се е случило и след година, когато договорите си са прекратили около 400 военни от тази окупационна база. Идентична е картината и в други съединения на окръга: масови уволнения са установени в дислоцираните в Чечня и най-често привличани за “украински командировки” от 17-а, 8-а и 18-а механизирани бригади, комплектовани от редовни войници.

В стремежа си да попълнят загубите военните окръжия и местните администрации на руските региони се включват активно в работа по привличане на служба на нови кадри, в това число и във военните поделения на ЮВО, където тече непрекъснат набор на редовни войници. Ако по-рано подборът на кандидатите се е отличавал със завишена строгост и под внимание са били вземани резултатите от медицински прегледи, физическото състояние, опит от предходна служба, надеждност и т.н., то сега на служба се приемат всички, които са изявили желание, в това число и такива, които по-рано са били уволнени, поради нарушения на договора и дори осъдени. Основният контингент, сред който се провежда персоналния подбор за сключване на договор за служба във ВС на РФ, са млади хора на възраст между 21 – 25години, преминали неотдавна задължителната си военна служба и не са намерили място в цивилния живот. Много от тях са успели да създадат семейства, поради което сключването на договор за военна служба остава единствената възможност да се изхранват на фона на кризата и масовата безработица.

При пристигането във военните части, новобранците – кадровици биват посрещнати от изненади: реалността се оказва много по-сурова от красивите картини, рисувани им от военните окръжия. Възникват проблеми с намиране на жилище, отсъствие на елементарни битови условия, “доброволно” принуждаване към нелегални командировки в горещи точки. В резултат на това, много кадрови военни още след един – два месеца служба прекратяват договора и започват процедура по уволнение, поради неспазване на условията му. Тези които остават, не след дълго започват да съжаляват, че не са последвали посочения пример.

Какво да кажем за войниците на задължителна военна служба / наборниците, за много от които една година служба се превръща в истински ад. Като че ли не е достатъчно, че се превръщат в обект на издевателства от страна на отдавна служещите редовни войници, но биват тормозени и от офицерите. За най-малкото провинение на срочниците са предвидени определени глоби по тарифа, а като провинение се считат всички извънуставни прегрешения, от употреба на алкохол до неразрешено ползване на мобилен телефон. Освен това, както беше отбелязано, от войниците се събират пари, уж за домакински нужди на подразделенията.

По-големите финансови афери се въртят на ниво командири на бригади и щабове на армии и окръзи. Така, в 4-а руска военна база (в/п 66431, гр. Цхинвали, окупиран район Самачабло (т.н. Южна Осетия) Грузия) под предлог, че отново са пристигнали войници, извън предвидения щат, паричния разклад за последните, предвиден за период от един до три месеца просто изчезва в нищото. Средната заплата на войник във военна база е в размер на 11 000 рубли (което е еквивалент на 170 долара). Ако тази сума се умножи на количеството наборници, които заменят уволняващите се в ротационен период, например на 1000 души, то само за месец изчезващата сума се равнява на 11 млн. рубли (или 170 000 долара), и то само в една военна част и само за сметка с разклада на наборниците.

Освен това, във военните съединения на ЮВО не са редки и случаите на откровенна съветщина с цялата характерна атрибутика – побои, доминация на териториален принцип, изнудване и т.н. Висок е и показателят смъртност сред войниците-наборници. Например, само в 4-та окупационна база за последните няколко години са починали шестима наборника (според официалната версия, причина инцидентите са нещастни случаи и самоубийство).

Още един проблем – националният въпрос, който в последните години отново се превърна в акцент. Пример за това е масов бой на военнослужещи в една от механизираните бригади в Чечня през февруари 2016 г. между северокавказци (чеченци, дагестанци, кабардинци) от една страна и руснаци (или приемащи се за такива) – от друга. Руската пропаганда, разбира се, се опита да представи случилото се, като обикновен битовизъм. Обаче, по наши сведения, командването на ЮВО след получена твърда директива от Генералния щаб, е започнало припряно да се избавя от своенравните кадровици-кавказци, уволнявайки ги преди изтичане на договорите и заменяйки ги с по-лоялни, и не по-малко боеспособни – тувинци, буряти и калмици.

Забележка: някои въпроси, касаещи междунационалните отношения във военните съединения на ЮВО са изложени в наши предходни публикации- “Етническият състав на окупационните войски на РФ в Крим” от 30.03.2014 г. и “Националните батальони от състава на Южния военен окръг, във военните действия в Украйна” от 29.08.2014 г.

“Царят е гол!”

Въз основа на изложеното се налага извод, че въпреки целия патос и мания за величие на Кремъл, реалната ситуация във въоръжените сили на Русия, както и в държавата като цяло, не е толкова радостна, както я представя руската пропаганда. Последните действия на Русия приличат повече на реакция на притиснат в ъгъла звяр. Желанието за пресъздаване на отминалата съветска военна мощ ще доведе тази държава до крах.

Формирането на нови дивизии, по-скоро е признак не за увеличаване, а за отслабване на съществуващата военна сила. По наши данни, през декември 2016 г. в 58-а армия на ЮВО се очаква нова реформа, която предвижда преформироване на няколко механизирани бригади, дислоцирани в Чечня, в полкове. Т.е. планира се съкращаване с понижаване на нивото и последващо обединение в нова дивизия. А какво представляват съветските дивизии, всички си спомнят добре. Основно това бяха “осакатени” съединения с голям недокомплектован на личен състав, чиято дейност бе ориентирана не към военна подготовка, а към показност по време на многочислените паради.

В ежедневната дейност всички налични сили се хвърляха за обезпечаване и поддръжка на огромната инфраструктура и материално-техническа база на тези чудовищни съединения – с небезизвестния институт на прапоршиците, обезпечаващи безгрижен живот на командния състав не само на полково и дивизионно ниво, но и на армейско-окръжно и по-високо.

Всичко това причилича на огромен блъф на Кремъл, който, анонсирайки възраждане на празно място на минала военна сила, от една страна, се опитва да уплаши световната общественост, а от друга – трескаво търси изход от задънената улица. Гарантирайки топли места до хранилката на верните чиновници и военни, Кремъл разглежда смъртта на обикновените руснаци, като разходен материал (“за ценой не постоим”- “ цената няма да ни спре”), позволяващ да бъдат удоволетворени “великоруските” амбиции. Това разбира се, не означава че ние подценяваме врага, но изглежда дяволът не е толкова черен, колкото го описват.

Материалът е подготвен за публикация въз основа на собствено разследване на OSINT. Автор Ираклий Комахидзе.

(CC BY 4.0) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org.  Превод: Галина Р.. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. 

Призоваваме читатели, блогери и журналисти активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.