На 03.02.2016 г. , щабът на АТО директно обвини представителите на ОССЕ /Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ в бездействие и отсъствие на адекватна реакция за обстрела на Зайцево, намиращо се на фронтовата линия. Според думите на представители на щаба, този път терористите дотолкова са се увлекли в своята безнаказаност, че открито са използвали забранените в Минск 120-милиметрови минохвъргачки. По тази причина се налага да се закрие контролният пункт „Зайцево”, както и да се разгледа възможността за закриване и на други контролн0-пропускателни пунктове. „Със своето бездействие представителите на Специалната Мониторингова Мисия на ОССЕ, в определена степен споделят отговорността за обстрела на Зайцево от страна на терористите, за закриването на КПП „Зайцево” и за ескалацията на конфликта в Донбас” – отбелязаха в щаба.

Сериозно заявление. Разбира се, нещо го е предшествало. Наистина, въпроси от страна на украинските военни към колегите им от ОССЕ се трупат не от вчера. Просто последното влошаване на ситуацията в зоната на АТО ги постави ребром.

Ще се опитам да изложа тук претенциите, които възникват по отношение на ОССЕ в украинската (и, колкото и да е странно, понякога и при сепаратистката) страна. Разбира се, материалът ще бъде донякъде едностранчив, но в крайна сметка от него ще стане ясно защо щабът на АТО премина към по-рязка риторика.

Какво представлява мисията

Специалната мониторингова мисия на ОССЕ е добре екипирана и обучена. Съгласно последния отчет на организацията, в нея работят повече от 1057 личен състав от над 40 различни държави. През миналата година бюджетът на мисията, отделен от ЕС е бил 25 милиона евро, от които 6 милиона са били предназначени само за обезпечаване работата на наблюдателите. Наблюдателите са добре осигурени с жилища. Пример – сградата на бижутерска къща SAGA, където е базирана мисията в Краматорск.

Наблюдателите са осигурени и с хубави автомобили. Основните им превозни средства са бронирани бели Тойоти, закупени както за сметка на ЕС, така и за сметка на Киев.

Имаше и съобщения, че Русия е предала на мисията на ОССЕ в Донбас 24 бронирани автомобила „Тигър”.

Тоест, на практика мисията на ОССЕ – това е голяма група от добре екипирани и неизпитващи недостиг на средства специалисти.

…и в какво е проблема

По думите на украинските военни, проблемът е, че всичко това към момента не е особено работещо.

Една от основните задачи на мисията е да следи за нарушения на примирието, установено в Минския процес. За тази цел нейните представители са длъжни да обхождат територията на конфликта, да посещават местата на обстрелите и да отбелязват: къде, кой, кога, колко са пострадалите…

На практика мониторингът (поне на контролираните от украинската армия територии) би трябвало да изглежда по следния начин. След обстрел на някой населен пункт, там отива делегация от СЦКХ (Съвместен център за контрол и координация по въпросите по прекратяване на огъня и стабилизиране по линията на съприкосновение между страните), състояща се от украински и руски специалисти. След което украинци и руснаци описват последствията от обстрела, а пристигналата делегация на ОССЕ прави допълнителен оглед, като независим наблюдател.

Всъщност, претенциите на украинските военни към ОССЕ се състоят на първо място в това, че нейни представители далеч не винаги ходят на местата на обстрелите като цяло. А и когато отидат, често не са готови да установят самият факт. От щаба на АТО, заявиха пред автора на статията буквално следното: „Общо казано, ОССЕ потвърждава едва 30-40 % от обстрелите”. Разбира се, това все пак е по-добре от руската страна в СЦКК – тя „вижда” взривните ями само в изключителни случаи. Но това в никакъв случай не е количеството работа, което е необходимо за ефективното спазване на примирието, или поне за установяването на факта, че с него нещо не се получава.
Често невъзможността на наблюдателите от ОССЕ да достигнат до някоя точка се обяснява с обективни фактори. Например с обстрел от страна на сепаратистите по техни автомобили. Сепаратистите, като цяло, обичат ”да посплашват” членовете на мисията, особено преди поредни провокации. Причината е проста: те знаят, че след такива случаи, наблюдателите започват да се притесняват за собствената си безопасност и спектърът на действията им се свива значително. ”ОССЕ не ходи там, където е опасно” — обясняваше преди време Татяна Ричкова, доброволец и представител на Доброволческия десант към Министерство на отбраната на Украйна. За съжаление, това е точно така. По-рано от организацията „Информационна съпротива” също огласиха оплаквания от жители на Северодонецк, че в техния град представителите на мисията не ходят по-далеч от ресторантите. От друга страна, това би могло да е изключение.

Първият заместник на ръководителя на мисията, Александър Хуг, между другото признава, че организацията е ограничена в придвижването си. И прехвърля отговорността на воюващите страни.

Обвиняват мисията и в това, че представителите й често използват твърде общи формулировки. Например установяват самите факти на обстрелите, но не споменават виновниците за тях, дори и когато случаите са съвсем очевидни.

И на края, в състава на мисията на ОССЕ, от време на време се появяват и откровено зависими персонажи. Например, през 2014-а г. много често герой в новините на LifeNews и други пропагандистки канали, беше делегираният от Организацията холандец Кай Витруп, който твърдеше, че Украйна обстрелва в Луганск единствено цивилни обекти и цели.

Справедливостта изисква да отбележим, че подобни обвинения към ОССЕ повдигаха дори и сепаратистите: че идват прекалено късно, че отделят малко време за обследване на мястото на обстрелите, че не винаги ги установяват. От това можем да допуснем, че нерешителността, присъща за наблюдателите в контролираната от Украйна страна на конфликта, е същата и на окупираните от терористите територии.

Украйна е най-заинтересована от пълното и точно описание на случващото се в Донбас, и от двете страни на линията на съприкосновение между страните. Това е нашият аргумент в Минските преговори, това е нашият начин да запознаваме света с истината, в противовес на мощната пропагандна машина на Руската Федерация.

За съжаление, системата далеч не винаги работи – основно по причина, че сътрудниците на ОССЕ не се справят със задачите си.

При това украинските военни са далече от мисълта, че това е заради зла умисъл и нямат за цел да очернят задграничните си партньори. По-скоро става въпрос за съчетание между международна бюрокрация и човешки фактор. Разбираме, че всеки човек, и всеки наблюдател се грижи на първо място за собствения си комфорт и безопасност. Затова всеки обстрел по автомобил на ОССЕ, към което в последно време терористите са особено склонни, снижава мотивацията на представителите на мисията.

Но това компрометира самата идея на мисията. Излиза, че с няколко снайперски изстрела в посока на белия джип, терористите могат да си осигурят възможност да увеличат силата на атаките си и да придвижват към линията на фронта забранени 120 милиметрови оръдия, без да се притесняват, че ще бъдат обвинени в нарушаване на Минските споразумения. Това, на практика, се случваше през втората половина на януари 2016 г., случва се и сега. Излиза, че средствата, отделени от Европейския съюз за мисията се пропиляват, а задачата, възложена на мисията на ОССЕ от световната общност не се изпълнява. Пропастта не може да се прескочи на няколко скока, и активен военен конфликт не може да бъде изяснен с избирателни и епизодични наблюдения. Или се установяват фактите, и тогава фиксираните данни служат в обосновките на международните структури, а по-нататък и на съдилищата, или се казва, че не могат да се установят фактите – без значение по обективни, или необективни причини.

В момента мисията на ОССЕ не страда от недостиг на материално обезпечение. Това, което не им достига е воля. Остава да се надяваме, че те ще успят да я намерят в себе си в бъдеще. Обстрелите отново набират обороти. И за да бъде регулиран конфликтът е много важно международните наблюдатели да правят това, за което са делегирани, безстрашно и щателно.

(CC BY 4.0) Материалът е подготвен от Виктор Трегубов специално за сайта на Международната доброволческа общност © InformNapalm.org. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.