
Забележка от редакцията на InformNapalm: публикуваме разследване на активистите от обществената организация «Европространство» Дмитрий Лисунов и Олег Батурин, подготовено специално за международната разследваща общност InformNapalm. В материала е разкрита информация за още един ценен свидетел по делото за полет MH17, унищожен в небето над Донбас. Припомняме, че в предишната си публикация «Европространство» разкри информация за руския военен престъпник, генерал-майорът от РФ Сергей Дубински, който също е свързан с делото за малайзийския «Боинг».
«Сакото» – терорист. Още един свидетел по делото за сваления «Боинг» от MH17
Във връзка с резонанаса в медиите, предизвикан от предишната ни статия, посветена на бившия руския военнослужещ от ГРУ, Дубински С. Н. («Хмурий» /Мрачния/), и повишеното внимание към нея от екипа, разследващ гибелта на МН17 от проекта Bellingcat, публикуваме материал за още един ценен свидетел по делото за катастрофата на «Боинга».
Запознайте се: бившият „министър на сигурността” на „ДНР” Андрей Юриевич ПИНЧУК.
В съмнителната история с името „Новорусия” Андрей Пинчук е въведен от кремълските куратори на този измъчен проект в един от мартенските дни на 2014 година, когато се приземява на летището в Симферопол с десанта на екс-сътрудници от „Министерство на държавната сигурност” на „Приднестровската народна република” начело с омразния Владимир Антюфеев. Целта на тази (една от многото) група руски «ихтамнетов»-ци (тяхтамгиняма) е очевидна – да „смачкат” Крим. Трябва да признаем – това им се получи…
След Крим, в началото на юли 2014 година, Пинчук пак е в компанията на своя покровител Антюфеев, и изплува в младата измислена република „ДНР” в качеството на „министър на държавната сигурност”. На тази длъжност (преди това заемана от лидера на „Восток” А. С. Ходаковский) го назначават попечителите му от Кремъл. Както ще стане ясно по-късно, залогът на московското ръководство върху Пинчук ще се окаже груба грешка. Заради своите собствени действия и действията на своя „куратор” Антюфеев, „министърът на сигурността” на „ДНР” си спечелва множество врагове.
На 2 март 2015 година Андрей Юриевич, с чувството за изпълнен дълг, вече напуща Донецк, така и без да разбере, че именно заради такива скитащи умници, министри за половин година, Донбас е обречен на вегетиране, деградация и забрава. Както се казва поигра си и го заряза.
След връщането му в Москва, на нашия „герой” много бързо му намират местенце, устройвайки го в „Съюза на доброволците от Донбас” на длъжност заместник на вярното куче на Владислав Сурков – Александър Юриевич Бородай.
Какъв е бил този министър на държавната сигурност на неясно какво? За да разберете, за начало предлагаме да се запознаете с черновата на неговото съчинение Генерация ДНР контури на сигурността. Книга още не е дадена за печат и никъде не е публикувана, макар че на сайта на „Съюза на доброволците от Донбас” се съобщава, че тиражът й ще излезе в края на 2017 година.
Забележително е, че предговорът към книгата Пинчук започва с думите:
— Това може ли да се публикува?
— А защо не?
И наистина, защо пък не… Лично ние считаме тази книга за чистосърдечно признание на Пинчук за военни престъпления на територията на Украйна. Например нашият „писател”, освен личния си път в Донбас, засяга и моменти, свързани с ролята на Сурков в конфликта в източна Украйна, а в глава 5 достатъчно детайлно описва събитията, свързани с катастрофата на «Боинга». Предизвиква интерес един фрагмент от тази глава.
«…Веднага след заседанието пристигна съобщение за сваления малайзийски «Боинг». Владимир Антюфеев, вече утвърден като първи вицепремиер по правоохранителните органи, отказа категорично да ходи на местопроизшествието, заявявайки, че „по тази работа той не трябва да се показва”, и поръча на мене да отида там. И аз самият бих постъпил така. При това натам се втурна и премиера, и в резултат до мястото на падане на самолета пътувахме заедно с Александър Бородай с неговата кола…»
Опитният Антюфеев е знаел, че «Боингът» е свален от руснаците. Освен това е разбирал, че за това рано или късно ще трябва да се отговаря, затова не е искал да се замесва в тази неприятна работа.
Сега ще се разходим по биографията на нашия обект.
Андрей Пинчук е роден на 27 декември 1977 година в Тираспол, и е „щастлив притежател” на руско гражданство (да стане гражданин на „ПМР” или „ДНР” кой знае защо не е поискал), женен, баща на три деца. Освен това има и украинско гражданство, а в село Беляевка, Одеска област има роднини.
Андрей Юриевич, вероятно е образован човек, след като в периода 1995 – 2009 е успял да се изучи в «Тирасполското училище за вътрешни работи» (специалност – оперативно-разузнавателна дейност), Междурегионалната академия за управление на персонала в Киев (икономически факултет), в «Приднестровския държавен университет Тарас Шевченко» (юридически факултет), и, разбира се, в Руската академия за държавна служба към Президента на Руската Федерация (катедра национална сигурност).
На пръв поглед – юрист-икономист. Но само на пръв поглед. Оказва се, че нашият персонаж е пенсионер от ФСБ (федерална служба за сигурност) на Русия със звание «полковник».
Как Андрей Юриевич е успял да попадне в кохортата на „рицарите на плаща и кинжала” ще попитате вие. Много просто – той е офицер от действащия резерв на ФСБ на Русия. Именно такива другари ФСБ използва за изпълнение на специфични задачи и окомплектоване на държавните апарати и специалните служби на различни измислени републики. Такива като Пинчук, професионалистите от специалните служби ги наричат «саката» (на руски „пиджак”) (офицери, попаднали във ФСБ след гражданско или извънпрофилно висше учебно заведение).
Известно е, че през 1998 година той преминава специални курсове за повишаване на квалификацията към Института за национална сигурност на КГБ в Република Беларус. Съдейки по всичко, именно през 1997–1998 година е започнала кариерата на „сакото” Пинчук в органите за сигурност.
След завършването си през 1997 година на «Тирасполското училище за вътрешни работи» до 2012-а година Пинчук плътно служи в „министерство на държавната сигурност” на „Приднестровска Молдавска Република”, където ръководи ръководи подразделение за вътрешна сигурност и достига до поста заместник министър. В този период той на практика изпълнява ролята на личен ординарец на В. Антюфеев, който помага на Пинчук да се преквалифицира от сътрудник на Министерство на държавната сигурност на „ПМР” в офицер от ФСБ на Русия.
През 2013–2015 година той ръководи отдела за сигурност на дружеството «Обединена двигателостроителна корпорация», което влиза в руската държавна корпорация «Ростех», – недостижима длъжност за човек от улицата и логично стъпало в кариерната стълбица за „сако”. Интересно е, че тази компания е специализирана в „съдействие на държавната политика за развитие и модернизация на промишлеността в РФ”. Вероятно Пинчук там се е занимавал с промишлен шпионаж, или нещо подобно.
По-нататъшната съдба на Пинчук ни е известна: командировка в Крим и в Донбас.
За всички желаещи да проверят изложените факти, или пък да зададат на Андрей Юриевич въпроси за обстоятелствата по падането на сваления «Боинг», предоставяме възможност лично да го посетят на адреса, където реално живее (Москва, шосе на Ентусиастите, № 52, ап. 64) или да установят контакт по телефона: 8 910 003 94 90.
Сигурно всеки, който е познавал отблизо Пинчук ще се запита как такъв опитен другар не е успял да се защити от изтичане на информация. Случва се… Върнал се у дома, разпуснал се, заел се с обществена дейност, приискала му се слава, започнал да пише мемоари…
Той не е отчел само едно: тези, които пряко или косвено са пострадали от неговите ръце не са забравили, и няма да забравят Пинчук. Щом успяхме да се доберем до личност от нивото на нашия „герой”, повярвайте, да се идентифицират всички руски наемници, оставили следа в Украйна, не представлява особено затруднение. И рано или късно те ще отговарят за действията си.
Историята на Пинчук за пореден път доказва, че кремълските куратори непрекъснато успяват да сгрешат в избора си. Ето – и този път са заложили на алчни и недалновидни пешки, за да дадат живот чрез техните ръце на своя митичен проект „Новорусия”. Тези пешки също извличат от ситуацията максимална изгода за себе си, пълнейки джобовете си с парите на руските данъкоплатци, с които щедро ги е снабдявало и продължава да ги снабдява руското началство. Но и за такива като Пинчук рано или късно ще се намери техният високопрофесионален „асансьорчик” или насочващ огъня на огнехвъргачка «Шмел».
Във всеки случай това е само началото. Архивите на Пинчук ще дадат тласък на цяла серия журналистически разследвания. Чакайте нови публикации.
P.S.: След напущането си на Донбас, А. Пинчук последователно работи над създаването на собствен имидж на идеен последовател на „руския свят”, който добре е изпълнил поставените му задачи – създал „Министерство на държавната сигурност” на „ДНР”, надежден щит за младата измислена република. В реалността, обаче, той се е отличил предимно в преразпределянето (тъй наречената национализация) на активите на Донбас и ограбване и убийства на цивилното население. За пример показваме един от документите в архива на Пинчук, който потвърждава, че през август 2014 година сътрудници на „МДС” на „ДНР” по указание на В. Антюфеев са ограбили от хранилището на Националната банка на Украйна в Донецка област малко повече от един милион гривни. Такава е кагебейската същност – да се представя желаното за истина.
Материалът подготовиха Дмитрий Лисунов и Олег Батурин , ГО «Европространство»..
(CC BY) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org.. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала или части от него е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.
No Responses to “„Сакото” – терорист. Пореден свидетел по делото за сваления „Боинг” от MH17”