В статията си от 6 април руският военен наблюдател Антон Лавров, който пише за „Известия“, анализира „пролетното обостряне“ в Източна Украйна, сравнявайки украинските сили в зоната на ООС със силите на 1-ви и 2-ри армейски корпуси на РФ (така наречените „ЛНР“ и „ДНР“) в окупирания Донбас. Той подчертава, че за действително ефективно оръжие на ВС на Украйна може да се считат само ударните БЛА Bayraktar TB2, но броят им все още не е достатъчен, за да повлияе значително на баланса на силите в зоната на бойните действия.

Без да разкрива пред читателите конкретни подробности относно видовете съвременна руска военна техника, налична в Донбас, наблюдателят подчертава, че така наречените „ЛНР“ и „ДНР“ имат на въоръжение „достатъчно средства за ПВО“, които не позволяват на Украйна да използва ефективно авиацията си от 2014 г. насам.

Припомняме, че в окупирания украински Донбас доброволците от международната разследваща общност InformNapalm идентифицираха вече над 50 вида руско оръжие и военна техника, които не могат да са придобити като трофеи, тъй като няма данни за превземането на определени видове въоръжение на ВСУ, или пък техниката е официално на въоръжение само в армията на Руската Федерация, следователно присъствието и в източна Украйна е пряко доказателство за доставки от РФ. Сред тях са над 10 от най-съвременните руски средства за РЕБ, както и ЗРК „Бук-M1“, ЗРК 9K330 / 9K331 „Тор“, и най-новият руски ЗРПК 96K6 „Панцир-С1“.

Руските системи за противовъздушна отбрана обаче показаха ниската си ефективност срещу турските БЛА Bayraktar TB2 както в Нагорни Карабах, така и по време на военни операции в Сирия и Либия.

Снимка: уцелен ЗРПК „Панцир-С1„ в Либия

Още през юни 2020 г. Defense Express публикува обзор, в който отбелязва, че в Сирия и Либия са поразени над 20 комплекса „Панцир-C1“ руско производство от ударни БЛА. Въпреки че според експерти ключът към този успех е не толкова техническото превъзходство на безпилотните апарати, колкото разумното планиране на операциите и тяхното ефективно „хибридно“ използване.

След военния успех на Азербайджан през есента на 2020 г. по време на боевете за Нагорни Карабах, където активно се използваха турски ударни дронове, руското военно-политическо ръководство се опита да преразгледа този опит и да направи подходящи изводи, като го приложи в други горещи точки, в частност към продължаващата вече над 7 години позиционна война в Източна Украйна.

Например през октомври 2020 г. международната разследваща общност InformNapalm обърна внимание върху признаците за готовност за ескалация на военните действия в Донбас и подготовка на руските сили в ОРДЛО за противодействие срещу ударни БЛА.

А през февруари 2021 г., за първи път от 2014 г. насам, наблюдателите на СММ на ОССЕ регистрираха на окупираната територия най-новата руска РЛС 51U6 Каста-2Е1, която руските военни набързо се опитаха да прикрият от дрона на ОССЕ с тъкан в цветовете на украинското знаме. Руската мобилна радиолокационна станция от дециметровия диапазон 51У6 „Каста-2Е1“ е проектирана специално за откриване на въздушни обекти, включително такива, които летят на свръхниска височина. Като се има предвид, че украинската авиация не се използва в зоната на провеждане на ООС, се налага изводът, че станцията е била разположена там специално за лов на ударни дронове.

През април 2021 г. украинските и чуждестранните медии активно обръщаха внимание на „играта на военни мускули“ от страна на Руската Федерация край границите на Украйна, и проследиха отблизо разполагането на военни лагери и придвижването на военна техника.

Не бива обаче да се забравя, че значителна част от хибридната руска групировка от сили се намира и акумулира директно в окупираната част на украинския Донбас на ротационен принцип от 2014 г. насам. Това позволява на агресора да продължи да прави официални изявления, че уж Руската Федерация „не е страна в конфликта“, и нейните войски на източните граници уж „не заплашват Украйна“.

В контекста на западния дипломатически пинг-понг в отговор на заплахите на Москва, предоставянето на високоточни оръжия на Украйна и обучението на специалисти за тяхното използване, могат да се превърнат в по-ефективен фактор за възпиране на агресора, вместо „дълбоката загриженост „. В предишни години ПТРК FGM-148 Javelin беше подобно „сакрално оръжие“. След успехите на Азербайджан във войната за връщане на неговите територии през есента на 2020 г., турските дронове Bayraktar TB2 също получиха известна сакрализация. Те се превърнаха в основна тема в ежедневните публикации в руските медии, поради което и може да се заключи, че значително увеличаване на техния брой на въоръжение в украинската армия, и готовността за тяхното използване, може да се превърне във възпиращ фактор за Руската Федерация .

„Дълбоката обезпокоеност“ на Запад, съчетана с доставката на голяма партида високоточно летално оръжие в Украйна, винаги е по-добре от просто „дълбока обезпокоеност“. Цената на агресията на Русия срещу Украйна трябва да расте бързо и ежедневно, и да стане непосилна не само в икономически план по отношение на задържането на окупираните територии, но и в плана на хипотетични свръхвисоки военни загуби при отпор в отговор на ескалация на руската агресия.