Авторът на статията Георги Молодини е ръководител на Центъра за стратегически комуникации – Грузия. Публикувана е за първи път в Georgia Today.

Какво иска Русия?

Сигурен съм, че в голямата стратегия на първенците на Кремъл, тоест висшите служители в субектите на съвременната Руска Федерация, единна и икономически силна Грузия е сериозно главоболие. За Кремъл Грузия остава черна дупка в отношенията между Запада и Изтока, а от гледна точка на политическата география – сериозна пречка в отношенията между Севера и Юга (под „Север“ се подразбира Москва, която няма пряка сухопътна връзка с Армения, а след това и с близкия Изток). Накратко, никой не е отменял геополитиката.

За да постигне своите вътрешни и външни политически цели, Кремъл често използва брутална военна сила – Чечня, Грузия, Украйна, Сирия.
Москва също така често пренебрегва правата, приети в международните отношения, но въпреки това тя успешно успява да остане играч, като не дава достатъчно поводи да бъде напълно изключена. Използването на груба сила не винаги е препоръчително и не винаги е възможно, но Кремъл не спира да се опитва да реализира своите външнополитически цели, той просто сменя оръжието.

Това оръжие е политическата игра срещу конкретна държава, тоест ‘‘политическа субверсия’’, където основният фокус се поставя върху информационните и психологическите операции. Тоест отвличането и убийството на граждани на Грузия, изграждането на гранични съоръжения по административната граница на окупираните части, информационната атака срещу лабораторията на Лугар, провокирането на разделение в обществото, провокирането на омраза към мнозинството от страна на етническо малцинство са част от информационно-психологическата кампания, която всъщност е водена срещу Грузия война, с цел подкопаване на държавността в страната.

Информационно измерение на хибридната война на Русия срещу Грузия

Това е чисто комуникационен процес, при който хората се опитват да контролират ситуацията, да променят и/или да подобрят реалността с помощта на информацията.
За ръководещите тези операции съвременното информационно пространство само опростява възможностите им да влияят върху масите, индивидите и отделни групи.

Дори повърхностният анализ на информационната политика в руско-украинската и руско-грузинската войни и следвоенния период прави очевидно, че основната цел на военно-политическия елит на Руската Федерация е да повлияе на процеса на вземане на решения на ръководните органи на страната, да отслаби боеспособността на въоръжените сили и да подкопае желанието на обществото да оказва съпротива.
Тези цели и активност от страна на Русия все още са актуални.

Какви са целите на руската хибридна война в Грузия в дългосрочен план?

• да бъдат изкоренени идеологическите и политическите ценности, или да бъдат сформирани нови
• да бъдат повредени образователната и комуникационната системи
• “корекция“ на психологическия, културно-политическия живот.

Доколко ефективно отговаря държавата?

Не съм съгласен с мнението, че ефективността на правителството трябва да се оценява по отговора им на атаката срещу лабораторията в Лугар.

На първо място атаката срещу „лабораторията на Лугар“ е стратегическа задача, а не цел. По този и подобни начини Кремъл се опитва да засили натиска върху правителството, за да въведе в заблуда лицата, вземащи решенията.
Например провеждането на политически пазарлъци, абсолютно нерентабилни за грузинската страна, за да се намали натиска по темата за лабораторията, да се постигнат договорености за отстъпки, а на второ място – за сплашване на грузинското общество с пропагандиране на силата на Кремъл и безпомощността на грузинското правителство.
Като цяло всяването на страх в обществото и предизвикването на чувство на безпомощност са основните компоненти на руската информационно-психологическа война. Използвайки различни методи и тактики, Кремъл се опитва да убеди грузинското общество, че на грузинската страна ще й струва скъпо да се противопостави на Кремъл.

Още по темата: Рефлексивен контрол. Анализ на настъпателната тактика на РФ в информационното пространство

Информационната атака срещу лабораторията Лугар също е средство за постигане на целта. Ако Кремъл успее да проникне в лабораторията при желаните условия, това за пореден път ще докаже провала на грузинското правителство и ще засили убеждението на онази част от грузинското население, която вярва, че ключовете на всички конфликти са в Кремъл, и че няма смисъл да се борим с него и да го дразним.
Но истината е, че Кремъл не се нуждае от повод за раздразнение. Докато съществува независима Грузия, той ще бъде раздразнен.

Тези, които се интересуват от руско-грузинските отношения, знаят, че ако се разгледат изявленията на военно-политическия елит на Кремъл по отношение на Грузия, може да се идентифицират две основни характеристики на метода им на комуникация.
Това са цинизъм и заплаха.

Под цинизъм се разбира например изявление на президента на Руската Федерация, в което той казва, че отношението му към грузинския народ винаги е било неизменно доброжелателно, дори в такива трудни времена като Августовската война.

В този случай е важно да търсим причините за неговата самоувереност и оптимизъм, че ние като публика ще приемем думите му за истина. Тоест президентът на РФ вярва, че ще може да повлияе на част от грузинското общество, включително на представители на бизнеса, политиката и обществения елит.

Заплахата – вторият показател за отношението на Москва към Тбилиси. Първите лица в РФ често ни напомнят, че при големи и решителни стъпки към евроатлантическа интеграция можем да бъдем строго наказани.
Така, с налагането на своите наративи, Кремъл се опитва да повлияе върху вземането на политически решения на своята целева аудитория в Грузия.
Като цяло циничните и заплашителни внушения целят да постигнат основния, най-желаният за Кремъл резултат на място (on the ground) в Грузия – обществото да загуби боеспособността си и нивото си на устойчивост. Обърканите, разделени и нерешителни групи от хора не трябва да успеят да се обединят под идеите за независимост, деокупация, свобода.

Каква е ролята на Легиона за информационна отбрана на този път?

Меир Елран (Meir Elran) от Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив казва, че последният анализ на средата за сигурност (като се използва примерът на Израел) доказва, че националната сигурност е нещо повече от физическа сигурност. Според него на първо място е необходимо да се осигури психическа, социална, културна и политическа сигурност на гражданите.

Майр Ерлан подчертава значението на образованието и повишаването на осведомеността на гражданите, като по този начин се повишава тяхната устойчивост – „активното общество е устойчиво общество, а пасивното е лесно уязвимо“.

Фактът, че устойчивостта на индивидите и различните социални групи е основа на националната политическа стабилност – тоест основата за осигуряване на самозащита и сигурност, се разкрива и в доктрината на Лим Сюн Гуан, един от основателите на общата система за сигурност на Сингапур. Според доктрината – ‘‘Възможното разделение на обществото, предизвикано от социалното неравенство, ще постави под въпрос единството на Сингапур. Следователно стратегията за пълна сигурност на Сингапур отдава голямо значение на психологическата защита … Ако гражданите на Сингапур нямат чувството, че трябва да се борят за страната си, защото тази страна е мястото за тяхното по-добро бъдеще, всичко останало ще отпадне от само себе си“.

Легионът за информационна отбрана (проект, създаден с финансовата подкрепа на USAID и активната подкрепа на EWMI), чрез активна, ефективна и редовна комуникационна стратегия, се опитва да осигури безопасност на информационното поле за възможно най-голяма част от грузинското общество. Не чакаме кога врагът ще разпространи поредната лъжа, за да въведе хората в заблуда, и кога ще запълни пропуските в информационното поле със своите послания. Опитваме се да уведомим предварително аудиторията си за реалните намерения и цели на противника. Опитваме се да внесем своя дял в осигуряването на безопасността на гражданите от социални, културни и политически влияния.

По този начин Легионът за информационна отбрана се опитва да играе роля в изграждането на единна, силна и демократична държава.

Още материали от InformNapalm

• Рефлексивен контрол. Анализ на настъпателната тактика на РФ в информационното пространство
• Идентифицирани граждани на Грузия, воюващи за «Арцах»
• Карабахският възел: Кой е по-силен – Турция или Русия?
• РФ прехвърля в Нагорни Карабах 15-та бригада, воювала хибридно срещу Украйна
• Стратегическа командно-щабна тренировка на ОДКС в Южен Кавказ (Документ)
• Абхазия, резервният план на Кремъл. Руски алгоритъм от канцеларията на Сурков за овладяване на чужда държава
• Доказателства за агресията на РФ: в Донбас е регистриран нов тип съвременна руска техника
• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
• Разкрит е пълният състав и въоръжение на самоходен артдивизион на терористите от 1-а ОМБр
• 122-мм САУ „Гвоздика“ и масиви от боеприпаси на 10 км от Маринка, Украйна
• Руско въоръжение и техника в Донбас: Анализ на документи от терористичната „ДНР“ и ОССЕ
• Три подразделения на хибридните формирования на 1-ви АК на РФ участват активно в обстрелите в Донбас

Партньор на InformNapalm в Литва: Res Publica – Център за гражданска съпротива

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram