Владимир Путин отдавна и усърдно работи върху собствения си имидж. На него му се струва, че не е достатъчно да си президент на най-голямата по площ държава. Той иска да изглежда като лидер на цялото постсъветско пространство, както и събирач на земите на „най-големия разделен народ“, тоест руснаците. Путин обича да говори за държавната несъстоятелност на съседните страни, да брои чужди пари и БВП, и се занимава с проблемите на националната идентичност на народите извън Русия. Чуждестранният президент дава непоискани съвети как да живеем.
На 12 юли на официалния сайт на президента на Руската Федерация беше публикувана статия, подписана от В. Путин „За историческото единство на руснаци и украинци“. Без да навлизаме в подробности, този текст може да бъде описан като набор от банални фрази, примесени с халтурни тези на антиукраинската пропаганда. Досега обаче тези тези се разпространяваха от лица с по-ниско ниво на социална и политическа отговорност.
Не е ясно с каква цел статията на В. Путин беше публикувана и на украински. Ако от руския оригинал стана ясно, че съветниците на Путин не знаят много за фактите от историята на Украйна, то украинската версия показа, че там липсват и компетентни преводачи. Първият и единствен текст на украински на официалния сайт на президента на Руската Федерация показа само едно – украинофобията обективно пречи да бъдеш добър специалист по украинистика.
След като руският президент е толкова заинтересован от националния въпрос, реших да подкрепя темата и да изразя своето виждане за положението на автохтонните народи в самата Руска Федерация. Още повече, че често чуваме от говорители от съседната държава сравнения на „проспериращия“ Татарстан като част от Руската Федерация с „лишената от равностойно положение“ независима Украйна.
Искрено уважавам татарския народ и му желая добра съдба. Няма да имитирам Путин, спорейки за „историческото единство на украинци и татари“. Между Украйна и Татарстан обаче наистина има много общо. Татарите, подобно на украинците, имат древна и славна история, където виждаме изключителни владетели, воини и културни дейци. Дълго време украинци и татари живееха заедно в една империя, която потискаше стремежа им към независимост. Като всяка империя, Русия прибягваше към метода на моркова и пръчката. Някои украинци и татари бяха унищожавани, затваряни, прогонвани в чужбина. Други съблазняваха с високи рангове, слава и богатство. Естествено, имперските блага се даряваха в замяна на лоялност и отказ от собственото национално „Аз“.
В началото на ХХ век украинци и татари създават своите републики почти едновременно. Това не беше случайност, не беше нечия прищявка, а реализация на народния стремеж да живее свободно в своята страна. Тогава Украйна имаше по-голям късмет от Татарстан. Историческите ни пътища бяха разделени от географията. Както и Украйна, Татарстан имаше всички основания да бъде съюзна, а не автономна република: по отношение на площ, население и ниво на своето социално и политическо развитие. Сталинската национална политика обаче постави още едно основно условие за съюзна република – да има обща граница с външния свят. Украйна имаше такава граница, Татарстан не. Следователно, след разпадането на СССР, Киев успя да стане столица на независима държава, докато Казан (въпреки голямото желание!) не успя.
В статията си Путин споменава стената, която се издигна през последните години между Украйна и Русия. Тази стена той издигна със собствените си ръце, когато отприщи въоръжената агресия срещу моята страна. За съжаление стената на Путин раздели Украйна и от татарите и другите автохтонни народи на Руската Федерация. През 2014 г. на украинска земя стъпиха различни руски граждани, включително татари, буряти, чеченци, осетинци. Дойдоха при нас не като гости, а като нашественици.
Ние помним как започна всичко, „мисиите“ на президента на Татарстан г-н Миниханов в Крим. Помним и неотдавнашните пътувания до окупираните територии в източна Украйна на г-н Хабиров, главата на Башкортостан. Видяхме мотострелковаци от Ханкала край нашия Джанкой и танкисти от Улан-Уде край нашето Дебальцево. Ние следим отблизо процесите, протичащи в окупирания Крим, следователно знаем, че хора от Татарстан незаконно са завзели корабостроителницата в Керч. Това е заводът, в който през 1992 г. е построен флагманът на украинския флот фрегата “Хетман Сагайдачный”.
Въпреки всичко това украинците не таят никаква злоба към народите на Руската Федерация. Ние осъзнаваме, че татарите и другите са заложници и инструменти на имперската политика на Москва. Както някога украинците бяха заложници и инструмент по време на съветските интервенции в Унгария (1956), Чехословакия (1968), Афганистан (1979-1989).
В крайна сметка агресията на Путин срещу Украйна се връща като бумеранг сред народите на Руската Федерация. Поддържането на окупираните територии легна като тежко бреме върху републиканските бюджети. Миналата година един от лидерите на терористичната групировка „ДНР“ беше назначен за глава на администрацията на Елиста, столицата на Калмикия. Без да има никаква представа за тази република, за калмикския народ и техните проблеми. Назначението предизвика силен резонанс. Всички помним думите на калмишкия активист Санал Молотков по време на протеста, изречени от него на украински: „Вие презряхте украинския език, унищожихте украинския език в Донбас. Дошли сте в Елиста, в Калмикия, за да унищожите и калмикския език ли? Уважавате ли калмикския език?“.
Връщаме се към проблемите на Република Калмикия. През 2021 г. нейните граждани проведоха национален конгрес в Елиста, на който обвиниха Кремъл в скрит етноцид. Освен всичко друго, те се оплакаха, че Калмикия остава регионът с най-ниско водоснабдяване в цяла Русия. Разбира се, Путин се престори, че не е чул калмиците, защото самият той използва темата за недостига на питейна вода в окупирания Крим за международен натиск върху Украйна. Споменаването на водния колапс в Калмикия е изключително неудобно за окупатора, и следователно неприемливо.
Украинците вече не са инструмент и оръдие на чужда империя, сега те отговарят сами за своите действия, и сами определят съдбата си. За щастие Украйна вече остави зад гърба си престъпленията на тоталитарния режим, които Путин се опитва да оправдае, наричайки ги „общи за нас трагедии“. Но настоящето на народите на Руската Федерация е трагично, както беше и преди половин век.
Президентът на РФ твърди, че в резултат на изкуственото разделение между руснаци и украинци, руският народ като цяло може да намалее със стотици хиляди или дори милиони. Но какво се случва в самата страна на Путин? Руските преброявания показват неумолим спад в дела на украинците в населението на федерацията. Деукраинизацията се извършва още по-жестоко в окупирания Крим.
Веднъж, по време на пряката си линия, руският президент направи аналогия между украинци и руснаци от една страна, и ерзя с мокша, като коренни народи на РФ от друга. Той отбеляза, че въпреки че ерзянският език се отличава повече от мокшанския, отколкото украинския от руския, ерзя и мокша „ценят единството си“ и се смятат за един народ – мордовци. За съжаление Путин забрави да добави, че според официалната руска статистика броят на ерзя и мокша е спаднал от един милион на половин милион през последните 30 години. Положението на мокшанския и ерзянския езици, които са държавни езици в Република Мордовия, е просто катастрофално, дори в сравнение със съветските времена.
Ситуацията с татарския език в Русия също предизвиква загриженост. Само в периода между преброяванията от 2002 г. и 2010 г. броят на татароезичните хора е намалял с един милион. Упадъкът на езиците на народите в Руската Федерация не е нито естествен процес, нито „обща за нас трагедия“. Това е резултат от русификацията – целенасочена политика на Москва, насочена към унищожаване на етническото многообразие и демонтиране на федерализма в Русия.
През 2018 г. Държавната дума гласува промени във федералния закон „За образованието“, според които държавните езици на националните републики на РФ престанаха да бъдат задължителни за обучение в общообразователните учебни заведения. За да изучава в училище ерзянския език, който Путин спомена, родителите на ученика трябва да напишат заявление, адресирано до директора. Въпреки това, вместо да бъде спазено правото им на образование на родния език, учениците и родителите често са подложени на административен натиск, публично унижение и насилие. Години наред гражданите безуспешно се опитват да накарат властите да открият ерзянска гимназия в столицата на Мордовия Саранск.
Няколкомилионният татарски народ няма нито един татарски университет. В обръщението си към парламента на Татарстан през 2018 г. президентът Рустам Миниханов увери, че татарите най-накрая ще получат свой собствен университет. Но Москва е непреклонна в стремежа си да възпрепятства възхода на татарите като нация. На Казан не само не позволиха да построи татарски университет със свои средства. Използването на татарски език в училищното образование се ограничава изкуствено. Реалността принуждава учителите по татарски език да напущат работата си или да започнат да преподават други дисциплини. Според признанието министърът на образованието на Татарстан Рафис Бурганов през март 2019 г., 1200 учители по татарски език са преминали професионална преквалификация по други дисциплини.
Федералните власти се намесват дори в дълбоко личните дела на културите на автохтонните народи. Противно на позицията на лингвистите от Татарстан и Карелия, латиницата беше директно забранена от Москва като графична основа на държавните езици на републиките на Руската Федерация.
Не само Владимир Путин, но и представителите на автохтонните народи на РФ много добре осъзнават, че изчезването на езика е пряк път към изчезването на един народ. Ето защо изтласкването на националните езици от училищното образование и други обществени сфери среща отчаяна съпротива в републиките. Въпреки полицейския терор хората излизат на масови митинги, организират шествия, единични пикети, кампании за събиране на подписи. На 10 септември 2019 г. заслуженият удмуртски учен Алберт Разин извърши акт на самозапалване пред парламента на Удмуртската република. Преди да се самозапали, той държеше плакат с цитат от аварския поет Расул Гъмзатов: „И ако утре езикът ми изчезне, то аз днес съм готов да умра“.
Наскоро украинската Върховна Рада прие закон „За коренното население на Украйна“. Докато окупационната власт на Крим забранява дейността на Меджлиса на кримскотатарския народ, Украйна гарантира на коренното население правото да формира свои собствени представителни органи. Киев не назначава свои представители при кримските татари, не посочва кого да изберат, към какви религиозни вярвания да се придържат или коя азбука да използват. Гордея се с този закон и в същото време съм тъжен. Гордея се, че го направихме. Тъжен съм, че го направихме едва сега.
Руският президент неведнъж коментира нашия закон, поучаваше ни и се възмущаваше. Не го устройва, че руснаците не са признати за коренно население на Украйна. Не ми се вярва, че подобни претенции са плод на невежество. Законът ясно посочва кои народи могат да се считат за коренни – без държава. Така реши законодателят. Нито руснаците, нито украинците са коренни народи, според предписаните норми, защото са реализирали правото си на самоопределение, създавайки свои собствени държави. Между другото, според руското законодателство руснаците също не са коренен народ. Нещо повече – дори татарите не са. В законодателството на Руската Федерация съществува само понятието „коренни малочислени народи“, отнасящо се до етнически общности, които запазват традиционния си начин на живот, домакинство и занаяти. Следователно коментарите на Путин са лицемерие, а не искрено възмущение.
За разлика от Русия, Украйна е унитарна държава. Но това изобщо не означава, че нейните граждани от различен етнически произход са лишени от права. Например в Украйна живеят около 150 хиляди граждани от унгарски произход. С какви права се ползват? Унгарците имат свои политически партии и свои представители в местната власт, унгарският език се изучава в образователните институции, има независими медии на унгарски, легално функционират национални дружества и религиозни организации. На места, където унгарците живеят компактно, можете да видите паметници не само на унгарски писатели и композитори, но и на управници на Унгария.
Имат ли нещо подобно угро-финските народи на Руската Федерация? Разрешени ли са политически партии на татарите, които са десет пъти повече живеещи в Русия, отколкото има унгарци в Украйна? Ако някъде, както се изрази Путин, се извършва „принудителна смяна на идентичността“, това е в Русия, а не в Украйна.
На хартия руското законодателство е прогресивно и демократично. Русия е федерация. Повечето от националните републики на Руската Федерация имат статут на държави със собствени конституции, правителства, парламенти и широки правомощия. На практика това са безправни провинции. Това не винаги е било така. След разпадането на Съветския съюз народите на Русия преживяха истински ренесанс: те открито декларираха своите политически и културни права. Със своята борба те положиха основите на този прогресивен конституционен ред, който сега се обезсмисля и демонтира от путиновия режим.
По това време татарският народ почти успя да осъществи заветната си мечта. На 30 август 1990 г. Татарстан прие декларация за държавния суверенитет на републиката, а на 24 октомври 1991 г. се появr указ „За Акта за държавна независимост на Република Татарстан“, чиито разпоредби са потвърдени с референдум.
Татарстан се отказа от федералния договор с Русия. По това време Татарстан вече имаше своя собствена конституция, приета въз основа на Декларацията за държавния суверенитет на РТ. Декларацията и Конституцията на Република Татарстан получиха подкрепата на мнозинството от населението (61,4%) на национален референдум, проведен на 21 март 1992 г. Но липсата на външни граници и икономическият натиск от Москва все пак принудиха Казан да направи отстъпки и да подпише двустранен договор за специални условия. Татарстан стана „държава, обединена с Русия“. Първият президент на Татарстан Минтимер Шаймиев беше много горд с този договор, който позволил „запазването както на държавата, така и на добрите отношения с Москва“. Само, че с всяка година суверенитетът на Татарстан беше ограничаван, а исканията на Москва към народа на Татарстан нарастваха.
Ситуацията в други национални субекти на федерацията е дори по-лоша, отколкото в Татарстан. Всички глави на другите републики бяха лишени от статута на президент, който имаха през 90-те години на миналия век. Кремъл системно провежда политиката на административна консолидация чрез обединяване на субектите на федерацията. В резултат на това за пет години изчезнаха шест национални автономни области. Изглежда, че нямат намерение да спрат дотук. Пример за безправието на републиките в състава на Русия беше прекрояването на административната граница на Ингушетия с Чечения в края на 2018 г., въпреки многобройните протести на ингушите.
Путин смята вътрешните и външните граници на Руската Федерация за вредно наследство на болшевиките. Затова той започва завоевателни войни срещу съседите и унищожава руския федерализъм. Обаче границите на националните образувания в СССР не бяха прищявка. Да се даде на народите поне илюзия за суверенитет беше необходимо, за да се спаси Русия от разпадане. Изглежда, че болшевиките са били по-далновидни руски държавници от Путин. Воювайки с федерализма, той води държавата си към нова 1991 година.
Ярък пример за отношението към народите на Русия беше законодателната забрана за дейността на националните партии през 2001 година. Това беше направено, за да не се допусне развитието на политически институции в Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Бурятия, Якутия и други републики. Тогава принудително бяха ликвидирани партии, представляващи интересите на гражданите на Татарстан, като „Итифак“ („Съгласие“), „Өмет“ („Надежда“), „Ватан“ („Родина“). По-късно Кремъл отиде още по-далеч – забрани обществените сдружения. Почти всички влиятелни обществени организации, които Москва не успя да постави под свой контрол, станаха жертва на това решение.
С решения на руските съдилища бяха ликвидирани дори организации, които никога не са прокламирали идеята за отделяне на републиките от Руската Федерация. Съществува практика, когато определени правозащитници, журналисти, обществени активисти биват осъждани „за престъпления от екстремистки характер”, а после това става основа за закриване на организации, в които са участвали осъдените. „Престъпления с екстремистка насоченост” не се отнася за завземане на административни сгради, не за създаване на незаконни въоръжени формирования и провъзгласяване на т. нар. „народни републики” – става дума за защита на родния език, за основните права на човека . Например през миналата година в Башкортостан съдът призна за екстремистка най-голямата национална обществена организация „Башкорт“. Сред основните обвинения е провеждането на митинг в защита на башкирския език през септември 2017 година. Прокуратурата определи събитието като „провокационно“ и заяви, че изказванията на участниците „съдържат изявления, които имат лингвистични и психологически признаци на подбуждане към омраза и вражда“. Също така „Башкорт“ беше обвинен и в „отрицателна оценка на представителите на законодателната и изпълнителната власт“.
Обществените активисти, които се борят за запазване на езика и културата на родния си народ, са под постоянен натиск от правоохранителните органи. Възраст, пол, политически убеждения нямат значение. Пред съда бяха изправени както татарски младежи от обществената организация „Азатлик“, така и пенсионери от Татарския обществен център. Всеки, който се осмелява да говори не само за запазване на междуетническото многообразие, но и за необходимостта от смяна на правителството в Руската Федерация, е подложен на още по-груб натиск. Например якутският шаман Александър Габишев и башкирската обществена активистка Рамиля Саитова станаха жертви на принудителен психиатричен преглед и „лечение“.
Руските власти, които са толкова загрижени за спазването на религиозните права в Украйна, започнаха истински терор срещу „неправилните“ ислям и християнство в самата Руска Федерация и на окупираните от нея територии. Религиозните мюсюлмани са преследвани като екстремисти. Достатъчно основание за продължително лишаване от свобода е намирането при обиск – не, не на оръжие – на литература. Руската администрация отказва правото да задоволяват религиозните си нужди на някои протестанти, както и на вярващите от Православната църква на Украйна. Жертва на нетолерантността на властите стават и последователите на марийската традиционна религия. Унищожаването от чиновниците и православното духовенство на марийските светилища и места за поклонение, налагането на различни нива на забрани и ограничения върху провеждането на марийски религиозни обреди са част от ежедневието на народа мари.
По отношение на расизма, ксенофобията и антисемитизма Русия значително изпреварва Украйна, въпреки че тези обществени недъзи в една или друга степен са присъщи за много страни по света. В Руската Федерация тези проблеми се опитват да се прикрият зад особена реторика: те наричат своето „патриотизъм“, а чуждото – „национализъм“, „фашизъм“ и „нацизъм“. Отделно подчертавам, че негласуването за руския текст на резолюцията на Общото събрание на ООН свидетелства кой е нацист и кой не. Още по-показателни са езикът на омразата в руските телевизионни предавания и етническото насилие по руските улици.
Истинското отношение на руските власти към федерализма се доказва и от икономическия модел на отношения между центъра и регионите. Стратегията на Кремъл е постепенно да увеличава отчисленията към федералния бюджет и да увеличава финансовата тежест за местните правителства по прилагането на социално-икономически програми. Така постепенно дори самодостатъчните републики се превръщат в субсидирани провинции. Засилването на икономическата зависимост на регионите преследва съвсем разбираеми политически цели. Дискредитира се самата идея за национални републики чрез демонстриране на „неефективността и лошото управление“ на местните елити.
Ярък пример за колониалното положение в Русия е Татарстан – един от най-богатите и развити субекти на федерацията. Богатата на нефт република служи като дойна крава за федералния бюджет, но е лишена от правото самостоятелно да определя обемът, в който татарските ученици да изучават родния си език. Икономическата експлоатация на развитите републики е една от темите, които дори лоялни към Москва политици и общественици редовно повдигат.
Изсмуквайки пари и природни ресурси от регионите, Москва оставя в замяна социална разруха, опустошение и зона на екологично бедствие.
През 2019 г. екологичните проблеми на Поволжието попаднаха в заглавията на европейските медии. Няколко европейски държави наведнъж обявиха, че спират транзита на руски петрол. Причината беше замърсяването на суровината с хлорорганични съединения, които се оказаха там заради хищническата експлоатация на находищата, както и остарели и опасни технологии. Според експерти това може да доведе до преждевременен упадък на цялата петролна индустрия в Татарстан и Башкортостан.
Трагичен пример за остарелите методи за добив на изкопаеми, използвани от руските власти, е град Сибай в Башкортостан. От ноември 2018 г. там се разви кризисна ситуация във връзка с постоянните емисии на продукти от изгарянето на рудни скали от изоставените кариери на минно-обработващия комбинат. Кариерата в Сибай тлее и досега – за трета поредна година, превръщайки Сибай в едно от най-опасните места в цяла Евразия.
Сложна е и екологичната ситуация в Удмуртия, където в градчето Камбарка, граничещо с Башкортостан, се намира полигон за унищожаване на химическо оръжие. На базата на това съоръжение, според решението на федералното правителство, трябва да се появи комплекс за преработка, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци от 1 и 2 клас на опасност, с капацитет до 50 хиляди тона годишно. Като държавен поръчител е определена корпорацията „Росатом“.
Решението на властите срещна съпротива на обществеността, която се опита да проведе местен референдум, за да блокира федералната инициатива. Срещу построяването на завода се противопоставиха едновременно екоактивисти, представители на удмуртските, башкирските и татарските национални движения. Руските власти обаче знаят само едно решение на проблема – премълчаване и преследване на всички несъгласни. Междувременно според Националния медицински изследователски център по радиология, в Приволжски федерален окръг на РФ показателите за онкологичне заболявания са се увеличили с 30% през последните 10 години. Небрежното боравене с радиоактивни материали в Русия представлява заплаха и за съседните страни.
Дори в окупирания Крим, от който путиновата власт се опитва да направи витрина на успеха, след пристигането на руската администрация не се забави и екологичната катастрофа – токсичните емисии в завода Кримски титан през август 2018 година.
Реалността в Татарстан и другите републики ясно показват на Украйна, че всякакви близки отношения с Русия в дългосрочен план водят до загуба на независимост, русификация, лишаване от права на гражданите, икономическа експлоатация, социални и екологични катастрофи. И за нас няма да бъде никаква утеха, ако това бъде обявено отново за „общи за всички нас проблеми“. Просто трябва да се стои далече от властите, които постоянно генерират тези проблеми.
Много съжалявам, че Татарстан сега е пример за Украйна за това, което трябва да се избягва с всички средства. Но някога ще дойде ден, когато гражданите на Татарстан сами ще решат съдбата си.
Антон ДРОБОВИЧ, Ръководител на Украинския институт за национална памет
P.S. Бих искал да изразя своята благодарност към Центъра за изследване на сигурността на средата „Прометей” за ценните консултации при подготовката на материала.
Източник: Украински институт за национална памет.
Заглавна снимка: InformNapalm.org.
Още материали по темата:
- Ерзянският лидер за първи път се изказа в ООН с обвинения по адрес на Москва за етноцид спрямо коренните народи в Русия
- Един от най-големите фино-угорски народи в РФ обяви приемането на своя система от национални представителни органи – анализ от Павло Подобед за историята на асимилацията на ерзянския народ и настоящата ситуация в региона
- Татарстан мълчи, търпи и чака удобен случай. Коренните народи в РФ – между асимилацията и самоопределението – анализ на Павло Подобед за региона Идел Урал и неговите народи
- Калмиците обвиниха руските власти в скрит етноцид, Москва отговори с арести
- Калмишкият народ събира национален конгрес, за да обсъдят въпроса за държавността
- Представители на коренното население от Поволжието обявиха начало на борбата си за суверeнитет
- Анализ от Център “Прометей”: Как COVID-19 може да повлияе на политическата карта на света
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Антон Дробович: За историческото единство в затвора на народите”