
Авторът на статията Георги Молодини е ръководител на Центъра за стратегически комуникации – Грузия. Публикувана е за първи път в Georgia Today.
Какво иска Русия?
Сигурен съм, че в голямата стратегия на първенците на Кремъл, тоест висшите служители в субектите на съвременната Руска Федерация, единна и икономически силна Грузия е сериозно главоболие. За Кремъл Грузия остава черна дупка в отношенията между Запада и Изтока, а от гледна точка на политическата география – сериозна пречка в отношенията между Севера и Юга (под „Север“ се подразбира Москва, която няма пряка сухопътна връзка с Армения, а след това и с близкия Изток). Накратко, никой не е отменял геополитиката.
За да постигне своите вътрешни и външни политически цели, Кремъл често използва брутална военна сила – Чечня, Грузия, Украйна, Сирия.
Москва също така често пренебрегва правата, приети в международните отношения, но въпреки това тя успешно успява да остане играч, като не дава достатъчно поводи да бъде напълно изключена. Използването на груба сила не винаги е препоръчително и не винаги е възможно, но Кремъл не спира да се опитва да реализира своите външнополитически цели, той просто сменя оръжието.
Това оръжие е политическата игра срещу конкретна държава, тоест ‘‘политическа субверсия’’, където основният фокус се поставя върху информационните и психологическите операции. Тоест отвличането и убийството на граждани на Грузия, изграждането на гранични съоръжения по административната граница на окупираните части, информационната атака срещу лабораторията на Лугар, провокирането на разделение в обществото, провокирането на омраза към мнозинството от страна на етническо малцинство са част от информационно-психологическата кампания, която всъщност е водена срещу Грузия война, с цел подкопаване на държавността в страната.
Информационно измерение на хибридната война на Русия срещу Грузия
Това е чисто комуникационен процес, при който хората се опитват да контролират ситуацията, да променят и/или да подобрят реалността с помощта на информацията.
За ръководещите тези операции съвременното информационно пространство само опростява възможностите им да влияят върху масите, индивидите и отделни групи.
Дори повърхностният анализ на информационната политика в руско-украинската и руско-грузинската войни и следвоенния период прави очевидно, че основната цел на военно-политическия елит на Руската Федерация е да повлияе на процеса на вземане на решения на ръководните органи на страната, да отслаби боеспособността на въоръжените сили и да подкопае желанието на обществото да оказва съпротива.
Тези цели и активност от страна на Русия все още са актуални.
Какви са целите на руската хибридна война в Грузия в дългосрочен план?
- да бъдат изкоренени идеологическите и политическите ценности, или да бъдат сформирани нови
- да бъдат повредени образователната и комуникационната системи
- “корекция“ на психологическия, културно-политическия живот.
Доколко ефективно отговаря държавата?
Не съм съгласен с мнението, че ефективността на правителството трябва да се оценява по отговора им на атаката срещу лабораторията в Лугар.
На първо място атаката срещу „лабораторията на Лугар“ е стратегическа задача, а не цел. По този и подобни начини Кремъл се опитва да засили натиска върху правителството, за да въведе в заблуда лицата, вземащи решенията.
Например провеждането на политически пазарлъци, абсолютно нерентабилни за грузинската страна, за да се намали натиска по темата за лабораторията, да се постигнат договорености за отстъпки, а на второ място – за сплашване на грузинското общество с пропагандиране на силата на Кремъл и безпомощността на грузинското правителство.
Като цяло всяването на страх в обществото и предизвикването на чувство на безпомощност са основните компоненти на руската информационно-психологическа война. Използвайки различни методи и тактики, Кремъл се опитва да убеди грузинското общество, че на грузинската страна ще й струва скъпо да се противопостави на Кремъл.
Още по темата: Рефлексивен контрол. Анализ на настъпателната тактика на РФ в информационното пространство
Информационната атака срещу лабораторията Лугар също е средство за постигане на целта. Ако Кремъл успее да проникне в лабораторията при желаните условия, това за пореден път ще докаже провала на грузинското правителство и ще засили убеждението на онази част от грузинското население, която вярва, че ключовете на всички конфликти са в Кремъл, и че няма смисъл да се борим с него и да го дразним.
Но истината е, че Кремъл не се нуждае от повод за раздразнение. Докато съществува независима Грузия, той ще бъде раздразнен.
Тези, които се интересуват от руско-грузинските отношения, знаят, че ако се разгледат изявленията на военно-политическия елит на Кремъл по отношение на Грузия, може да се идентифицират две основни характеристики на метода им на комуникация.
Това са цинизъм и заплаха.
Под цинизъм се разбира например изявление на президента на Руската Федерация, в което той казва, че отношението му към грузинския народ винаги е било неизменно доброжелателно, дори в такива трудни времена като Августовската война.
В този случай е важно да търсим причините за неговата самоувереност и оптимизъм, че ние като публика ще приемем думите му за истина. Тоест президентът на РФ вярва, че ще може да повлияе на част от грузинското общество, включително на представители на бизнеса, политиката и обществения елит.
Заплахата – вторият показател за отношението на Москва към Тбилиси. Първите лица в РФ често ни напомнят, че при големи и решителни стъпки към евроатлантическа интеграция можем да бъдем строго наказани.
Така, с налагането на своите наративи, Кремъл се опитва да повлияе върху вземането на политически решения на своята целева аудитория в Грузия.
Като цяло циничните и заплашителни внушения целят да постигнат основния, най-желаният за Кремъл резултат на място (on the ground) в Грузия – обществото да загуби боеспособността си и нивото си на устойчивост. Обърканите, разделени и нерешителни групи от хора не трябва да успеят да се обединят под идеите за независимост, деокупация, свобода.
Каква е ролята на Легиона за информационна отбрана на този път?
Меир Елран (Meir Elran) от Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив казва, че последният анализ на средата за сигурност (като се използва примерът на Израел) доказва, че националната сигурност е нещо повече от физическа сигурност. Според него на първо място е необходимо да се осигури психическа, социална, културна и политическа сигурност на гражданите.
Майр Ерлан подчертава значението на образованието и повишаването на осведомеността на гражданите, като по този начин се повишава тяхната устойчивост – „активното общество е устойчиво общество, а пасивното е лесно уязвимо“.
Фактът, че устойчивостта на индивидите и различните социални групи е основа на националната политическа стабилност – тоест основата за осигуряване на самозащита и сигурност, се разкрива и в доктрината на Лим Сюн Гуан, един от основателите на общата система за сигурност на Сингапур. Според доктрината – ‘‘Възможното разделение на обществото, предизвикано от социалното неравенство, ще постави под въпрос единството на Сингапур. Следователно стратегията за пълна сигурност на Сингапур отдава голямо значение на психологическата защита … Ако гражданите на Сингапур нямат чувството, че трябва да се борят за страната си, защото тази страна е мястото за тяхното по-добро бъдеще, всичко останало ще отпадне от само себе си“.
Легионът за информационна отбрана (проект, създаден с финансовата подкрепа на USAID и активната подкрепа на EWMI), чрез активна, ефективна и редовна комуникационна стратегия, се опитва да осигури безопасност на информационното поле за възможно най-голяма част от грузинското общество. Не чакаме кога врагът ще разпространи поредната лъжа, за да въведе хората в заблуда, и кога ще запълни пропуските в информационното поле със своите послания. Опитваме се да уведомим предварително аудиторията си за реалните намерения и цели на противника. Опитваме се да внесем своя дял в осигуряването на безопасността на гражданите от социални, културни и политически влияния.
По този начин Легионът за информационна отбрана се опитва да играе роля в изграждането на единна, силна и демократична държава.
Още материали от InformNapalm
- Рефлексивен контрол. Анализ на настъпателната тактика на РФ в информационното пространство
- Идентифицирани граждани на Грузия, воюващи за «Арцах»
- Карабахският възел: Кой е по-силен – Турция или Русия?
- РФ прехвърля в Нагорни Карабах 15-та бригада, воювала хибридно срещу Украйна
- Стратегическа командно-щабна тренировка на ОДКС в Южен Кавказ (Документ)
- Абхазия, резервният план на Кремъл. Руски алгоритъм от канцеларията на Сурков за овладяване на чужда държава
- Доказателства за агресията на РФ: в Донбас е регистриран нов тип съвременна руска техника
- Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
- Разкрит е пълният състав и въоръжение на самоходен артдивизион на терористите от 1-а ОМБр
- 122-мм САУ „Гвоздика“ и масиви от боеприпаси на 10 км от Маринка, Украйна
- Руско въоръжение и техника в Донбас: Анализ на документи от терористичната „ДНР“ и ОССЕ
- Три подразделения на хибридните формирования на 1-ви АК на РФ участват активно в обстрелите в Донбас
![]()
Партньор на InformNapalm в Литва: Res Publica – Център за гражданска съпротива
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram







Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.


No Responses to “Грузия: Легионът за информационна отбрана в борбата с кремълската пропаганда”